— Не съм чувала нищо. Живея като отшелник, забрави ли?
— Хванали го да продава наркотици.
— Но той е само с няколко години по-голям от Бен!
— И още е в прогимназията.
— Успя да ме притесниш.
— Не се тревожи — завъртя очи Мелъди. — Ако моят син приличаше на Бен, нямаше да имам причини за тревога. Бен е стара душа. Винаги е учтив, любезен, винаги се опитва да помага на по-малките деца. Състрадателен е. А моят Зак…
— Зак също е чудесно дете.
— Знам, но с него винаги е по-трудно, отколкото с Бен. Той винаги води.
— Наблюдавала ли си ги как играят? Според мен другите водят Бен.
— Разбираш какво имам предвид.
Бет разбираше. Бен от малък вървеше по свой път. А това, длъжна беше да признае, беше хубаво, тъй като пътят му си струваше. Нямаше много приятели, обаче се интересуваше от много неща. При това хубави. Не му беше интересно да играе на видеоигри или да сърфира из интернет, и макар понякога да гледаше телевизия, обикновено не беше за повече от трийсет минути. Вместо това предпочиташе да почете или да поиграе шах (игра, която сякаш разбираше интуитивно) на електронната игрална дъска, която получи като коледен подарък. Обичаше да чете и да пише и макар да обичаше и кучетата в кучкарника, повечето от тях бяха неспокойни заради дългите часове, прекарани в обучение, и обикновено не му обръщаха внимание. Бен им подхвърляше топки за тенис, които те рядко му донасяха обратно.
— Всичко ще бъде наред.
— Дано. — Мелъди остави питието си. — Май е време за тортата. Зак е на тренировка от пет.
— Ще бъде страхотно.
Мелъди се изправи:
— Сигурна съм, че ще иска да си вземе и водния пистолет, за да намокри треньора.
— Имаш ли нужда от помощ?
— Не, благодаря. Седи и си почивай. Веднага се връщам.
Бет проследи с поглед Мелъди, докато се отдалечаваше, и за пръв път си даде сметка колко е отслабнала. Беше по-слаба с пет-шест килограма от последния път, когато я видя. Сигурно се дължеше на стреса. Любовната история на Дейвид я беше съсипала, но за разлика от Бет, когато същото се случи и на нея, беше решена да спаси брака си. Но пък всеки брак е различен. Дейвид допусна огромна грешка и това засегна Мелъди, но според Бет те бяха щастлива двойка. От друга страна, нейният брак беше фиаско още от самото начало. Точно както беше предсказала баба ѝ. Тя притежаваше способността да преценява хората светкавично и свиваше рамене по специфичен начин, когато не харесваше някого. Щом Бет ѝ съобщи, че е бременна и че вместо да отиде в колеж, двамата с бившия ѝ мъж ще се женят, баба ѝ започна да свива рамене толкова начесто, все едно имаше тик. Разбира се, тогава не ѝ обърна внимание и си каза, че баба ѝ просто не желае да им даде шанс. Че всъщност не познава избраника ѝ. Беше сигурна, че двамата ще успеят. Нищо подобно. Баба ѝ винаги се държеше учтиво и сърдечно със съпруга на Бет, но свиването на раменете не престана, докато Бет не се върна отново у дома преди десет години. Бракът ѝ продължи по-малко от девет месеци — Бен беше на пет седмици. Оказа се, че още от самото начало бабчето е била права за съпруга ѝ.
Мелъди влезе в къщата и се появи няколко минути по-късно заедно с Дейвид. Той носеше картонени чинии и вилички. Бет забеляза побелелите коси покрай ушите му и дълбоките бръчки на челото. Последния път, когато го видя, бръчките не бяха толкова видими — явно бяха поредният признак на напрегнатия му делник.
Понякога се питаше как ли щеше да изглежда животът ѝ, ако беше омъжена. Не за бившия си, разбира се. Потръпна от тази мисъл. Предостатъчно ѝ беше, че го вижда през уикенд. Но ако се беше омъжила за някой друг, за някой… по-добър. Идеята ѝ се струваше добра, поне абстрактно погледнато. За десет години беше привикнала с живота си и макар че би било хубаво да има с кого да прекарва вечерите си след работа и кой да разтрива гърба ѝ от време на време, имаше нещо хубаво и в това, че в неделя можеше да си стои по пижама по цял ден. И понякога наистина го правеше. Бен също. Наричаха ги «дни за мързелуване». Бяха най-хубавото време. Понякога двамата просто си лентяйстваха, поръчваха си пица и гледаха филм. Божествено.
Освен това, ако взаимоотношенията бяха трудни, бракът беше още по-труден. Не само Мелъди и Дейвид се бореха, почти всички други двойки, изглежда, също имаха проблеми. Беше съвсем обичайно. Какво казваше баба ѝ? Настани двама човека с различни очаквания под един покрив и ще видиш, че на Великден няма все да хапват скариди.
Точно така, макар да не беше сигурна откъде бабчето вади мъдростите си.
Бет погледна часовника си, понеже знаеше, че щом тържеството приключи, трябва да отиде да провери как е баба ѝ. Сигурно щеше да я завари в кучкарника — или на бюрото, или да наглежда животните. Голям инат беше. Какво значение имаше, че едва стъпва с левия крак? Не е идеален, но не е и от восък, казваше. Или че може да падне и да се нарани? Не съм купа от фин порцелан. Или че лявата ѝ ръка беше на практика безполезна? Стига да мога да ям супа, тя и бездруго не ми трябва. Нямаше друга като нея, бог да я благослови. Открай време си беше такава.