Тя знаеше прекрасно кой стои зад тази работа. Баба ѝ също, макар да се правеше на идиот, докато адвокатът ѝ говореше. Гледаше го с ококорените си празни очи, пускаше гроздови зърна едно по едно на пода и ломотеше неразбираемо. Двамата с Бен се смяха с часове, след като адвокатът си тръгна.
Бет надникна в канцеларията на кучкарника и установи, че баба ѝ не е там, обаче чу гласа ѝ откъм клетките:
— Седни… ела. Добро момиче! Браво!
Зави и видя баба си да обучава едно куче шицу, което припкаше към нея. Приличаше на играчка на пружина, каквато можеш да си купиш от супермаркета.
— Какво правиш, бабо? Не бива да си тук.
— А, здравей, Бет. — За разлика отпреди два месеца баба ѝ вече не заваляше думите.
Бет сложи ръце на кръста.
— Не бива да излизаш тук сама.
— Взех си мобилния. Щях да звънна, ако имам проблем.
— Ти нямаш мобилен.
— Взех твоя. Тайно го отмъкнах от чантата ти сутринта.
— Тогава на кого щеше да се обадиш?
Баба ѝ явно не се беше замислила над това, понеже сбърчи чело, когато погледна към кучето.
— Виждаш ли какво съм принудена да търпя, Прешъс? Казах ли ти, че това момиче е много умно? — Тя въздъхна и издаде звук като бухането на бухал.
Бет знаеше, че ще последва смяна на темата.
— Къде е Бен? — попита баба ѝ.
— Вътре е. Приготвя се.
— Представям си колко се радва. Сигурна ли си, че не се крие в къщата на дървото?
— По-кротко, все пак той му е баща — предупреди тя баба си.
— Няма как да си сигурна!
— Напълно съм сигурна.
— Да не си се забавлявала и с още някого навремето? Дори за една нощ? С някой келнер или шофьор на камион, или с някой съученик? — Въпросите ѝ прозвучаха едва ли не обнадеждено. Винаги звучеше така, когато говореше подобни работи.
— Сигурна съм. Повторих ти го вече милион пъти.
Старицата ѝ намигна.
— Да, обаче баба все се надява паметта ти да се проясни.
— Откога си навън, между другото?
— Колко е часът?
— Почти четири.
— Значи съм навън от около три часа.
— На този пек?
— Не съм се потрошила, Бет. Прост претърпях инцидент.
— Получи инсулт.
— Но не беше сериозен.
— Не можеш да си движиш ръката.
— След като мога да ям супа, за какво ми е? Сега ме остави да се видя с внука си. Искам да си взема довиждане с него, преди да тръгне. — Бабчето тръгна към кучкарника, а Прешъс се затътри подире ѝ задъхана и с вирната опашка. Сладко куче.
— Тази вечер ми се яде китайска храна — оповести баба ѝ. — А на теб?
— Не съм мислила.
— Ами помисли.
— Добре, ще ядем китайско. Обаче да не е много тежко. И да не е пържено.
— Изобщо не си забавна.
— Обаче съм здрава.
— Все тая. А, след като си толкова здрава, имаш ли нещо против да прибереш Прешъс? Тя е дванайсети номер. Чух един нов виц и искам да го разкажа на Бен.
— Къде го чу?
— По радиото.
— Приличен ли е?
— Разбира се, че е приличен. За каква ме вземаш?
— Познавам те добре и точно затова те питам. Какъв е вицът?
— Двама канибали си хапвали един комик, единият се обърнал към другия и го попитал: «Не ти ли се струва малко смешен на вкус?»
Бет се изкиска:
— На Бен ще му хареса.
— Добре. Горкото дете се нуждае от нещо, което да му повдигне духа.
— Той е добре.
— Да бе, добре е. Аз да не съм вчерашна!
Когато стигнаха кучкарника, бабчето продължи към къщата, накуцвайки по-забележимо, отколкото сутринта. Състоянието ѝ се подобряваше, но трябваше да мине още доста време.
Четвърта глава
Тиболт
Всичко в морската пехота се основава на числото три. Това е едно от първите неща, които научаваш по време на основната подготовка. Всичко става разбираемо. Трима пехотинци съставят бойна група, три бойни групи съставят отделение, три отделения — взвод, три взвода — рота, три роти — батальон, а три батальона — полк. Поне на хартия. Когато нахлуха в Ирак, полкът им беше комбиниран с други военни подразделения, включително от лековъоръжения разузнавателен батальон, от стрелковите батальони на Единайсети пехотен полк, Втори и Трети щурмови батальони амфибии, рота Б от Първи боен инженерен батальон и батальон 115 за бойна техническа поддръжка. Масирано нахлуване. Бяха подготвени за всичко. Близо шест хиляди войници.
Тиболт крачеше под небето, което бе започнало да променя цветовете си със спускането на здрача, и мислите му се върнаха към нощта, когато за пръв път участва в бойни действия на вражеска територия. Полкът му, Първи от Пета дивизия, беше първата военна част, навлязла в Ирак, с цел да завладее петролните полета на Румайла. Всички помнеха, че Саддам Хюсеин запали повечето петролни кладенци в Кувейт по време на отстъплението си при Първата война в Залива, и никой не искаше същото да се случи отново. С две думи, Първи полк от Пета дивизия успя да стигне навреме заедно с други военни подразделения. Когато обезопасиха района, горяха само седем кладенеца. Оттам отделението на Тиболт получи заповед да отиде на север от Багдад, за да помогне при обезопасяването на столицата. Първи полк от Пета дивизия беше най-награждаваната част на морската пехота, затова беше избран да поведе най-дълбокото нахлуване във вражеска територия в историята на корпуса. Първата му мисия в Ирак продължи малко повече от четири месеца.