Сега му трябваше име. Докато прекосяваше страната, Тиболт разполагаше с предостатъчно време да размишлява, затова беше решил, че има три възможни начини на действие. Първо, можеше да опита да намери местната организация на ветераните и да разпита дали има местни, служили в Ирак. Така можеше да стигне до човек, който познава жената. Второ, можеше да отиде до местната гимназия и да провери дали пазят годишниците от десет до петнайсет години назад. Можеше да прегледа снимките една по една. И трето, можеше да показва снимката и да разпитва.
И трите варианта имаха недостатъци, никой не беше сигурен. В телефонния указател Тиболт не намери организация на ветераните. Едно на нула. Лятната ваканция още не беше свършила, така че училището надали щеше да е отворено, а дори да беше, трудно щеше да се добере до годишниците в библиотеката. Две на нула, поне засега. Така че най-добре щеше да бъде да поразпита и да види дали някой няма да я познае.
Обаче кого да попита?
От справочника беше научил, че в Хамптън, Северна Каролина, живеят девет хиляди човека. Още тринайсет хиляди живееха в окръг Хамптън. Твърде много. Най-успешната стратегия беше да ограничи търсенето до най-вероятната група хора. Отново трябваше да изхожда от онова, което знае.
На снимката тя изглеждаше на двайсет и няколко години, което означаваше, че сега наближава трийсет. Може би беше на трийсет и няколко. Беше привлекателна. Освен това в градче като това, ако допуснеше, че възрастовите групи са представени поравно, би трябвало да има приблизително две хиляди седемстотин и петдесет деца до десет години, също толкова от единайсет до двайсет години, и пет хиляди и петстотин човека между двайсет и трийсет — нейната възрастова група. По най-общи сметки. Ако допуснеше, че от тях половината са мъже и половината жени. Жените щяха да са по-подозрителни относно намеренията му, особено ако я познаваха. Той беше непознат, а непознатите бяха опасни. Съмняваше се, че ще му кажат много.
Мъжете можеха и да му кажат това-онова, зависи как щеше да им зададе въпроса. Опитът му сочеше, че почти всички мъже забелязват привлекателните жени на своята възраст, особено ако мъжете не са семейни. Колко ли мъже в нейната възрастова група не бяха женени? Вероятно около трийсет процента. Може и да грешеше, но щеше да изходи от тук. Да предположим, че са към деветстотин човека. Допускаше, че осемдесет процента от тях са живеели тук по онова време. Беше само предположение, догадка, но Хамптън му се струваше градче, от което хората по-скоро заминаваха, а не пристигаха. Което сваляше бройката на седемстотин и двайсет. Можеше да я намали наполовина, ако се насочи към неженените мъже на възраст между двайсет и пет и трийсет и пет години вместо между двайсет и четирийсет. Така оставаха триста и шейсет човека. Предполагаше, че голяма част от тези мъже познават или са познавали жената от снимката. Може да са учили заедно с нея в гимназията — със сигурност в града имаше един такъв човек, но несъмнено мнозина щяха да я познават, ако тя не е омъжена. Разбира се, имаше вероятност да е семейна — жените в малките южняшки градчета сигурно се омъжваха млади… Но Тиболт щеше да действа въз основа на тези предположения. Надписът на гърба на снимката — «Пази се! Е.» — не му звучеше твърде романтично, за да е отправен към годеник или гадже. Не пишеше «Обичам те» или «Ще ми липсваш». И беше подписано с инициал. Явно бяха просто приятели.
За по-малко от десет минути той свали бройката от двайсет и две хиляди на триста и шейсет. Не беше зле. И определено беше добро начало. Разбира се, стига жената да е живяла тук, когато е била направена снимката, а да не е дошла само на гости.
Съзнаваше, че това е друго голямо «ако», но все отнякъде трябваше да започне. Знаеше със сигурност, че преди време тя е била тук. По един или друг начин щеше да узнае истината и да започне оттам.
Къде ходеха неженените мъже? Неженените мъже, които би могъл да заговори? Запознах се с нея преди няколко години и тя ми каза да се обадя, ако минавам през града, обаче изгубих листчето с името и телефона ѝ…
В барове. На билярд.
В такова малко градче надали имаше повече от три-четири заведения, където се събират местните. В баровете и билярдните зали се сервираше алкохол, а днес беше събота вечер. Щяха да са претъпкани. Сигурно през следващите дванайсет часа Тиболт щеше да получи отговор на въпроса си.
Погледна към Зевс.
— Май тази вечер ще си сам. Мога да те взема, но ще трябва да те оставя навън, а не знам колко ще се бавя.
Кучето продължи да върви, навело глава и изплезило език. Беше изморено и измъчено от жегата.
— Ще ти пусна климатика, става ли?