Прокашля се:
— Ей, Бен, става късно, хлапе!
Шеста глава
Тиболт
На връщане от билярдната зала Тиболт си спомни втората си мисия в Ирак.
Ето както се случи: Фалуджа, пролетта на 2004 година. Пети полк от Първа дивизия заедно с други части получи заповед да сложи край на ескалиращото насилие след падането на Багдад година по-рано. Цивилните знаеха какво ги очаква и започваха да напускат града, задръствайки пътищата. Може би една трета от града се евакуира само за ден. Изпратиха щурмоваците, после морската пехота. Напредваха улица по улица, къща по къща, стая по стая, водейки едни от най-интензивните сражения от началото на инвазията. След три дни установиха контрол над една четвърт от града, но растящият брой цивилни жертви наложи необходимостта от примирие. Взето бе решение да се сложи край на операцията и повечето военни части се изтеглиха, включително ротата на Тиболт.
Но не цялата.
На втория ден от операцията в южната промишлена зона на града Тиболт и взводът му получиха заповед да огледат една сграда, в която според слуховете имало оръжеен склад. Не им беше посочена конкретна сграда обаче, можеше да е всяка от десетките порутени постройки, скупчени край изоставена бензиностанция почти в полукръг. Тиболт и взводът му се приближиха към сградата, държейки се на разстояние от бензиностанцията. Половината тръгнаха наляво, половината — надясно. Беше тихо, а после изведнъж бензиностанцията избухна. Пламъците се извиха към небето, половината войници изпопадаха с пробити тъпанчета. Тиболт беше замаян. Изгуби периферното си зрение, а всичко останало се размаза пред очите му. Внезапно от прозорците и покривите над тях и зад опожарените останки от автомобили по улиците се изсипа дъжд от куршуми.
Тиболт се оказа на земята до Виктор. С тях бяха още двама от взвода му, Мат и Кевин — с прякори Лудото куче и Кей-Ман — и военната им подготовка си каза думата. Воинското братство си каза думата. Въпреки нападението, въпреки страха и въпреки почти сигурната смърт Виктор се пресегна към пушката си, застана на едно коляно и се прицели към врага. Стреля, после стреля отново със спокойни, уверени и съсредоточени движения. Лудото куче посегна към своето оръжие и направи същото. Един по един се надигнаха и останалите, една по една се сформираха бойни групи. Огън. Прикритие. Движение. Само дето нямаха възможност за движение. Нямаше къде да отидат. Строполи се един пехотинец, после още един. Сетне трети и четвърти.
Подкреплението пристигна непоправимо късно. Лудото куче беше прострелян във феморалната артерия и макар да му поставиха турникет, той беше изгубил много кръв и умря след минути. Кевин беше прострелян в главата и загина на място. Другите бяха ранени. Малцина се измъкнаха без драскотина — сред тях Виктор и Тиболт.
В билярдната зала един от младите мъже, с които Тиболт разговаря, му заприлича на Лудото куче. Все едно бяха братя — имаха същия ръст и тегло, същата коса, същия говор — и за един кратък миг Тиболт се зачуди дали наистина това не е бойният му другар, но после отсъди, че не е възможно.
Съзнаваше какво рискува с плана си. В малките градчета на непознатите винаги се гледа с подозрение и наистина, към края на вечерта Тиболт забеляза кльощав мъж с лоша кожа да говори по телефона близо до тоалетната и да мята неспокойни погледи към него. Онзи стоеше като на тръни още преди да звънне по телефона, затова Тиболт предположи, че звъни или на жената от снимката, или на някой неин близък. Подозренията му се потвърдиха, когато си тръгна. Както можеше да се очаква, мъжът го проследи до вратата, за да види накъде ще поеме непознатият, и точно затова Тиболт тръгна в обратната посока, и после се върна.
Когато пристигна в запуснатата билярдна зала, той подмина бара и се запъти направо към игралните маси. Бързо откри с поглед мъжете от съответната възрастова група, повечето от които му се сториха неженени. Помоли да се включи в играта и остави нужния залог. Държа се любезно, на няколко пъти почерпи всички, когато изгуби няколко игри, и хората взеха да се отпускат. Тиболт между другото разпита как е социалният живот в градчето. Пропусна нужния брой удари и поздравяваше другите играчи, когато изпълняваха хубав удар.
Накрая те на свой ред започнаха да го разпитват. Откъде е, защо е тук? Той промърмори нещо за някакво момиче и после смени темата. Засили любопитството им. Поръча още бира, а когато отново започнаха да го разпитват, неохотно сподели историята си: че преди няколко години дошъл на панаира заедно със свой приятел и се запознал с едно момиче. Допаднали си. Надълго и нашироко им разказа колко била страхотна и как му казала да я потърси, ако отново мине през града. Обаче колкото и да се мъчел, не можел да си спомни името ѝ.