Момчето побутна очилата си нагоре и попита:
— Често ли го прави?
— Винаги, когато идваме тук.
— Странно е — отбеляза момчето.
— Да, знам.
Зевс забеляза присъствието на Бен, увери се, че детето не крие никаква заплаха, после навря главата си във водата и отново излая. Бен остана в края на просеката. Тиболт не беше сигурен какво да направи сега, затова отхапа от сандвича си.
— Вчера те видях да идваш тук — съобщи Бен.
— Така ли?
— Проследих те.
— Предположих.
— Ей на онова дърво имам къщичка — посочи му хлапето. — Това е тайното ми скривалище.
— Хубаво е да си има човек нещо такова — съгласи се Тиболт и махна към близкия клон: — Искаш ли да седнеш?
— Не бива да се приближавам.
— Така ли?
— Мама казва, че си непознат.
— Добре е да слушаш майка си.
Бен явно остана доволен от реакцията му, но не знаеше какво да прави сега. Погледна от Тиболт към Зевс, подвоуми се и реши да приседне върху повален дънер наблизо, запазвайки разстояние помежду им.
— Ти при нас ли ще работиш? — попита Бен.
— Вече работя.
— Не, питам дали ще напуснеш.
— Не възнамерявам — изви вежди Тиболт. — Защо?
— Понеже последните двама напуснаха. Не им харесваше да чистят акото.
— На никого не му харесва.
— На теб не ти ли е неприятно?
— Не много.
— На мен не ми харесва как мирише — намръщи се Бен. — На повечето хора не им харесва. Старая се да не му обръщам внимание. — Той отново побутна очилата си нагоре. — Откъде ти хрумна името Зевс?
Тиболт не успя да скрие усмивката си. Беше забравил колко любопитни са децата.
— Когато го взех, той така си се казваше.
— А защо не го промени с име по твой избор?
— Не знам. Просто не се сетих.
— И ние имахме немска овчарка. Казваше се Оливър.
— Така ли?
— Умря.
— Съжалявам.
— Няма нищо — увери го Бен. — Беше стар.
Тиболт дояде сандвича си, пъхна найлоновото пликче в чантата си и отвори пликчето с ядки, което си беше приготвил. Забеляза, че момчето го гледа, и вдигна пликчето:
— Искаш ли бадеми?
Бен поклати глава:
— Не бива да приемам храна от непознати.
— Добре. На колко години си?
— На десет. А ти на колко си?
— На двайсет и осем.
— Изглеждаш по-възрастен.
— Ти също.
Бен се усмихна.
— Казвам се Бен.
— Приятно ми е да се запознаем, Бен. Аз съм Логан Тиболт.
— Наистина ли идваш пеша чак от Колорадо?
Тиболт го погледна с присвити очи:
— Кой ти го каза?
— Чух мама да го казва на баба. Говореха си, че повечето нормални хора биха шофирали.
— Прави са.
— Краката ти изморени ли са?
— Отначало се изморяваха, но след време свикнах да ходя дълго. Зевс също. Всъщност на него му харесваше да ходим. Непрекъснато виждах нови неща, а той пък преследва сигурно един трилион катерички.
Бен размърда крака напред-назад със сериозно изражение.
— Зевс изпълнява ли командата «донеси»?
— Да. Обаче само няколко пъти, после му омръзва. Защо? Искаш ли да му хвърлиш нещо?
— Може ли?
Тиболт сви длани край устата си и повика Зевс. Кучето излезе с подскоци от водата, спря на няколко метра от тях и се отърси. Насочи поглед към господаря си.
— Намери пръчка.
Зевс незабавно забоде нос в пръстта и задуши около десетките нападали клонки. Накрая намери малка пръчка и доприпка до Тиболт.
Тиболт поклати глава:
— По-голяма — каза и кучето го изгледа с нещо като разочарование, после се обърна. Пусна пръчката и продължи да търси. — Превъзбужда се, когато си играе, и ако избере прекалено малка пръчка, ще я счупи — обясни Тиболт. — Всеки път го прави.
Бен кимна сериозно.
Зевс се върна с по-голяма пръчка и я занесе на Тиболт. Той откъсна стърчащите малки клончета, за да я заглади, и я подаде на кучето.
— Занеси я на Бен.
Зевс не разбра командата и наклони глава с щръкнали уши. Тиболт посочи към момчето:
— Бен — поясни. — Пръчка.
Зевс заприпка към детето с пръчката в уста, после я пусна в краката му. Подуши Бен, приближи се още малко и остави момчето да го погали.
— Знае името ми, така ли?
— Вече да.
— Винаги ли ще го помни?
— Сигурно, особено след като те подуши.
— Как е възможно да се учи толкова бързо?
— Ами просто така. Свикнал е да учи бързо.
Зевс се примъкна още по-близо и близна Бен по лицето, после се отдръпна, стрелкайки с поглед ту Тиболт, ту момчето.
Мъжът посочи към пръчката:
— Иска да я хвърлиш. Така се моли.
Бен взе пръчката и се поколеба.
— Може ли да я хвърля във водата?
— Много ще му хареса.
Бен запрати пръчката в бавното течение. Зевс скочи във водата и заплува. Взе пръчката, спря на няколко метра от Бен и се отърси, после се приближи и пусна пръчката.