— Научил съм го да се изтръсква, преди да се приближи. Не обичам да се мокря — обясни Тиболт.
— Супер е!
Тиболт се усмихна, а момчето хвърли пръчката отново.
— Какво още може да прави? — попита Бен.
— Много неща. Например… страхотно играе на криеница. Ако се скриеш, той ще те намери.
— Може ли да го направим някой път?
— Когато поискаш.
— Страхотно. А умее ли и да напада?
— Да, но в повечето случаи е дружелюбен.
Тиболт дояде обяда си, наблюдавайки как Бен продължава да хвърля пръчката. След последното хвърляне Зевс взе пръчката, но не дотича до момчето, а се дръпна настрани и легна. Натисна пръчката с лапа и я загриза.
— Това означава, че е приключил — поясни стопанинът му. — Между другото, имаш добър замах. Играеш ли бейзбол?
— Миналата година играх, но тази не знам дали ще продължа. Искам да се науча да свиря на цигулка.
— Аз свирих като малък — отбеляза Тиболт.
— Наистина ли? — изненада се Бен.
— И на пиано. Осем години.
Отстрани Зевс надигна глава от пръчката и застана нащрек. След миг Тиболт чу някой да се приближава и между дърветата се разнесе гласът на Елизабет:
— Бен?
— Тук съм, мамо — провикна се той.
Тиболт вдигна длан към Зевс:
— Всичко е наред.
— Ето къде си бил — каза тя, когато се показа. — Какво правиш тук?
Дружелюбното ѝ изражение застина, когато забеляза Тиболт, и той съвсем ясно разчете погледа ѝ: какво търси синът ми насред гората с мъж, когото почти не познавам? Тиболт не сметна за нужно да се оправдава, не беше направил нищо нередно. Вместо това кимна за поздрав.
— Здравей.
— Здрасти — отговори тя предпазливо. Бен вече тичаше към нея.
— Само да видиш какво може кучето му, мамо! Страшно е умно. По-умно е дори от Оливър.
— Чудесно — обгърна тя с ръка раменете му. — Готов ли си да се прибираме? Сервирала съм обяда.
— Познава ме…
— Кой?
— Кучето. Зевс. Знае името ми.
Бет се обърна и изгледа Тиболт:
— Така ли?
— Да — кимна той.
— Ами… хубаво.
— Знаеш ли какво? Той е свирил на цигулка.
— Зевс ли?
— Не, мамо, господин Тиболт. Като малък е свирил на цигулка.
— Нима? — фактът явно я озадачи.
Тиболт кимна.
— Майка ми страшно обичаше музиката. Искаше да се науча да свиря Шостакович, но не бях толкова талантлив. Все пак можех да свиря прилично Менделсон.
Бет се усмихна насила:
— Разбирам.
Тиболт се засмя.
— Какво? — попита тя, явно припомняйки си и предишната им среща.
— Нищо.
— Какво има, мамо?
— Нищо — отговори тя. — Просто трябваше да ми кажеш къде отиваш.
— Непрекъснато идвам тук.
— Знам, но другия път ме предупреди, ясно?
«За да те държа под око — помисли си тя, но не го изрече на глас. — Да съм сигурна, че си в безопасност.» Тиболт схвана и това послание, нищо че момчето не успя.
— Май трябва да се връщам в канцеларията — надигна се Тиболт. Прибра остатъците от обяда си. — Искам да проверя дали с мастифа всичко е наред. Беше му горещо и искам да видя дали е изпил водата. Довиждане, Бен. Довиждане, Бет. — Обърна се към Зевс: — Зевс! Да вървим!
Кучето скочи от мястото си и застана до Тиболт, а после двамата поеха по пътеката.
— Довиждане, господин Тиболт — провикна се Бен.
Тиболт се извърна и му махна.
— Приятно ми беше да си поговорим, Бен. Между другото, не ми казвай господин Тиболт, само Тиболт.
Сетне се обърна и продължи, усещайки погледа на Елизабет.
Девета глава
Клейтън
Вечерта Клейтън лежеше на леглото и пушеше цигара, доволен, че Ники е под душа. Харесваше му как изглежда тя след баня с мократа коса. Този образ отклони мислите му от факта, че всъщност би предпочел гостенката му да си събере партакешите и да си тръгне.
През последните пет дни тя за четвърти път оставаше да пренощува при него. Беше касиерка в «Куик Стоп», откъдето той си купуваше лютив чипс, и през последния близо месец все се канеше да я покани на среща. Зъбите ѝ не бяха много хубави и лицето ѝ беше леко сипаничаво, но тялото ѝ беше убийствено и това му беше предостатъчно, за да се справи със стреса.
Беше заради Бет — видя я миналата неделя, когато заведе Бен. Излезе на верандата по къси панталонки и потник, махна на Бен и на лицето ѝ грейна усмивка досущ като на Сара Фосет. Беше предназначена за момчето, но усмивката ѝ напомни на Клейтън, че бившата му съпруга се разхубавява с всяка изминала година.
Ако знаеше, че ще стане така, може би нямаше да се съгласи да се разведат. А сега какво — мисли си колко красива е Бет и няколко часа по-късно се оказва в леглото с Ники.