А най-хубавото беше, че положението в кучкарника започна да се успокоява. След дългото и напрегнато лято ежедневието им доби известен ритъм, затова Бет изгледа баба си с тревожно опасение, когато на вечеря тя съобщи новината си.
— Как така ще заминеш при сестра си?
Баба ѝ добави лъжица масло към купата скариди с овесени ядки пред себе си.
— Нямах възможност да я посетя след инсулта, а искам да видя как е. По-стара е от мен. И понеже ти вече преподаваш, а Бен е на училище, мисля, че моментът е подходящ.
— А кой ще се грижи за кучкарника?
— Тиболт. Той вече схвана нещата, дори обучението. И щял да се радва да поработи малко извънредно. Освен това ще ме закара до Грийнсбъро, така че няма защо да се тревожиш и за това. Всичко сме измислили. Дори си предложи услугите да започне да ми подрежда картотеката. — Бодна една скарида на вилицата си и задъвка енергично.
— Той умее ли да шофира? — попита Бет.
— Казва, че може.
— Но няма шофьорска книжка.
— Каза, че щял да си извади. Затова си тръгна рано. Звъннах на Франк и той се съгласи да го вмести за шофьорския изпит днес.
— Но той няма кола…
— Взе моя пикап.
— А как е отишъл на изпита?
— Шофирайки.
— Но нали няма книжка?
— Нали вече ти обясних — изгледа я баба ѝ така, сякаш Бет най-неочаквано беше станала слабоумна.
— А какво ще стане с хора? Нали ти току-що се върна да пееш?
— Всичко е наред. Вече казах на диригентката, че ще гостувам на сестра си, и тя ме увери, че няма проблем. Всъщност смята, че идеята е добра. Аз съм в хора по-отдавна от нея, така че няма как да ми откаже.
Бет поклати глава, мъчейки се да проумее чутото.
— Откога го планираш? Имам предвид гостуването?
Баба ѝ се престори, че обмисля отговора:
— Когато тя се обади да ме покани, разбира се.
— И кога ти се обади? — притисна я внучката ѝ.
— Тази сутрин.
— Тази сутрин ли? — Бет забеляза, че Бен следи разговора като зрител на тенис корт. Стрелна го с предупредителен поглед, преди отново да насочи вниманието си към баба си. — Сигурна ли си, че идеята е добра?
— Идеята е като сладкишче на боен кораб — отговори възрастната жена със заключителна категоричност.
— Какво означава това?
— Означава, че заминавам на гости на сестра си — отговори баба ѝ. — Тя скучае, липсвам ѝ. Покани ме да отида и аз се съгласих. Просто и ясно.
— Колко време ще отсъстваш? — попита Бет, мъчейки се да овладее обземащата я паника.
— Сигурно около седмица?
— Седмица ли?
Баба ѝ погледна към Бен:
— Бен, майка ти май има стоножки в ушите. Повтаря всяка моя дума, все едно не ме чува.
Момчето се изкиска и лапна една скарида. Бет ги измери с поглед. Понякога ѝ се струваше, че да вечеря с тях е все едно да вечеря с второкласници.
— Ами лекарството ти? — попита тя.
Баба ѝ си сипа още скариди.
— Ще си го взема. Мога да си взимам хапчетата там точно както ги взимам и тук.
— Ами ако ти се случи нещо?
— Може би там ще ми е по-добре, не си ли съгласна?
— Как можа да го кажеш?
— Сега, след като учебната година вече започна, вас с Бен ви няма през по-голямата част от деня и аз съм сама в къщата. Тиболт няма как да разбере, ако съм в беда. А в Грийнсбъро ще бъда при сестра си. Ако искаш вярвай, но тя си има телефон и всичко останало. Миналата година престана да използва димните сигнали.
Бен отново се изкиска, но беше достатъчно умен да не се обади. Вместо това се ухили широко.
— Но ти не си напускала кучкарника, откакто дядо почина…
— Именно — прекъсна я баба ѝ.
— Ама…
Баба ѝ се пресегна през масата и потупа Бет по ръката.
— Знам, че се притесняваш, задето за известно време ще се лишиш от невероятното ми остроумие, но ще ти дам възможност да опознаеш Тиболт. Той ще дойде и през уикенда, за да ти помогне с кучкарника.
— Този уикенд ли? Кога заминаваш?
— Утре.
— Утре? — прозвуча пискливо гласът на Бет. Баба ѝ намигна на Бен.
— Схващаш ли сега какво имах предвид? Стоножки.
След като раздигна масата, Бет постоя на верандата за няколко минути. Знаеше, че баба ѝ твърдо е решила, съзнаваше също, че собствената ѝ реакция е пресилена. Независимо че беше прекарала инсулт, баба ѝ можеше да се грижи за себе си, а леля Майми много щеше да се зарадва да я види. Леля ѝ Майми напоследък трудно стигаше дори до кухнята, така че току-виж това се оказало последната възможност на баба ѝ да прекара една седмица със сестра си.