Само че разговорът им я смути. Притесняваше я не пътуването, а значението на малкото им спречкване на вечеря — началото на нова за Бет роля в предстоящите години, за която тя не беше съвсем подготвена. Лесно ѝ беше да бъде родител на Бен. Ролята и отговорностите ѝ бяха съвсем ясни. Но да бъде родител на баба си? Тя беше толкова жизнерадостна и енергична, че допреди няколко месеца изобщо не си я представяше да забави темпото. Справяше се добре, наистина добре, особено като се имаше предвид, че беше получила удар. Но какво щеше да се случи следващия път, когато баба ѝ поискаше да направи нещо, което Бет беше убедена, че не е в неин интерес? Нещо простичко… например да шофира нощем? Зрението на баба ѝ беше отслабнало и ако след няколко години тя настоеше да отиде до магазина вечер, тогава какво?
Бет знаеше, че в крайна сметка ще се справи с положението, когато му дойде времето, но се ужасяваше. През лятото ѝ беше трудно да контролира баба си, а точно тогава физическите проблеми станаха очевидни дори за възрастната жена. Ами ако баба ѝ откажеше да ги признае?
Мислите ѝ прекъсна пикапът на баба ѝ, който бавно мина по алеята и спря близо до задния двор на кучкарника. Логан излезе и заобиколи към каросерията. Бет го наблюдава как мята през рамо двайсет и пет килограмов чувал с кучешка храна и се запътва навътре. Когато се показа отново, до него подтичваше Зевс и душеше ръката му — явно беше оставил кучето в канцеларията, докато е бил в града.
След още няколко минути той разтовари останалата кучешка храна и когато приключи, се запъти към къщата. Вече започваше да се смрачава. Тътенът на гръмотевиците прозвуча в далечината и Бет чу щурците да подемат вечерната си песен. Подозираше, че няма да се разрази буря — може би само тук-там щеше да превали. Лятото беше много сухо. Само че въздухът, който идваше от океана, миришеше на бор и на сол и в съзнанието ѝ нахлуха спомени от плажа преди години. Спомни си как раците се разбягваха уплашени от лъчите на фенерчетата, които държаха тя, Дрейк и дядо им; как малкият огън, запален от баща ѝ, озаряваше лицето на мама; как бонбоните от маршмелоу на баба ѝ се запалваха, докато ги стапяха над огъня. Това беше един от малкото спомени, които Бет пазеше за родителите си, а дори не беше сигурна до каква степен е реален. Защото беше много малка и подозираше, че спомените на баба ѝ са се примесили с нейните. Възрастната жена ѝ беше разказвала историята за онази нощ многократно, може би защото тогава всички бяха заедно за последен път. Родителите на Бет загинаха в катастрофа само няколко дни по-късно.
— Добре ли си?
Унесена в спомени, Бет не беше забелязала кога Логан е стигнал до верандата. На бледата светлина чертите му изглеждаха по-меки.
— Да, добре съм. — Тя се изпъна и оправи блузата си. — Просто се бях замислила.
— Връщам ключовете за пикапа — каза той тихо. — Исках да ги оставя, преди да се прибера.
Подаде ѝ ги, а тя съзнаваше, че може само да му благодари и да му пожелае лека нощ, но — може би понеже все още беше разстроена от решението на баба си да замине, без да се посъветва с нея, или понеже искаше сама да реши относно Логан — тя пое ключовете и нарочно го погледна в очите.
— Благодаря. Май си имал дълъг ден.
Дори да беше изненадан от поканата ѝ за разговор, той не го показа.
— Не беше много зле. Пък и свърших доста неща.
— Например отново шофираш законно?
Той се усмихна лениво.
— И други неща.
— Спирачките създаваха ли ти проблем?
— Не и след като свикнах със стърженето.
Бет направи гримаса.
— Обзалагам се, че на изпитващия много му е харесало.
— Не се съмнявам. Познах, понеже се намръщи.
Бет се засмя и за миг двамата се умълчаха. На хоризонта просветна мълния. Малко по-късно се разнесе и гръмотевицата, но бурята все още беше на няколко километра от тях.
Във възцарилата се тишина Бет забеляза, че Логан отново се взира в нея с онова свое особено изражение. Той явно се усети и побърза да се извърне. Тя проследи погледа му и видя, че Зевс се е отправил към дърветата. Кучето застана мирно и погледна към Логан, все едно го питаше: «Да се поразходим?» И сякаш за да го подчертае, Зевс излая и Логан поклати глава:
— Имай търпение. — После се обърна към Бет и поясни: — Стоял е затворен и иска да поскита.
— Нали точно това прави в момента?
— Не, иска и аз да поскитам с него. Не ме изпуска от поглед.
— Никога ли?
— Какво да се прави — той е овчарка и ме мисли за стадото си.
Бет изви вежди:
— Много мъничко стадо.
— Така е, но започна да расте. Зевс вече прие Бен и бабчето.