— Не изпитваш необходимост да говориш непрекъснато, а? — попита тя.
— Не — усмихна се той.
— Мнозина не умеят да ценят тишината и само говорят.
— И аз говоря, но само когато имам какво да кажа.
— Няма да ти е лесно в Хамптън. Тук повечето хора говорят или за семейството си, или за съседите, или за времето, или за шансовете на гимназиалния отбор по футбол в първенството.
— Така ли?
— Много е скучно.
— Представям си — кимна той. Взе чашата и допи лимонадата си. — И как е футболният отбор тази година?
Тя се засмя:
— Точно това имах предвид. — Посегна към чашата му и попита: — Да ти налея ли още?
— Не, благодаря. Беше много освежаващо.
Бет остави чашата.
— Домашна лимонада, баба лично изстиска лимоните.
Той кимна и додаде:
— Забелязах, че ръката ѝ е силна като на Попай.
Елизабет плъзна пръст по ръбчето на чашата, признавайки тайничко пред себе си, че остроумието му ѝ допада.
— Значи този уикенд сме само двамата.
— А Бен?
— Утре е при баща си. Ходи през седмица.
— Така ли?
— Обаче не му се ходи — въздъхна тя. — Никога не му се ходи.
Тиболт кимна, оглеждайки момчето отдалеч.
— Нищо ли няма да кажеш? — подкачи го тя.
— Не съм сигурен дали трябва.
— И все пак…
— Вие двамата не се ли разбирате? — попита предпазливо той.
— Всъщност се разбираме. Не страхотно, но се разбираме. Бен не се разбира с баща си. Бившият ми съпруг има проблем с Бен, мисля, че иска различно дете.
— Тогава защо оставяш Бен да ходи? — Логан прикова поглед върху нея учудващо настойчиво.
— Защото нямам избор.
— Човек винаги има избор.
— Не и в този случай. — Елизабет се наведе настрани и откъсна един невен. — С баща му получихме съвместно попечителство, а ако се бях опитала да му го отнема… Е, да кажем само, че съдът най-вероятно щеше да отсъди в негова полза. Ако не друго, сигурно щеше да се наложи Бен да ходи по-често, отколкото го посещава сега.
— Това не е добре.
— Не е, но засега не мога да направя друго, освен да посъветвам Бен да се постарае да му бъде приятно.
— Имам усещането, че това не е цялата история.
— И представа си нямаш — засмя се тя.
— Говори ли ти се за това?
— Не особено.
Дори да бе имал желание да продължи да разпитва, Тиболт се сдържа, понеже Бен идваше към верандата. Беше плувнал в пот, а лицето му беше зачервено. Очилата му бяха леко накривени. Зевс се влачеше след него, изплезил език.
— Здрасти, мамо!
— Здравей, скъпи. Добре ли прекара?
Кучето близна ръката на Тиболт и легна в краката му.
— Зевс е страхотен! Видя ли ни как си играехме?
— Разбира се! — придърпа Елизабет Бен към себе си и прокара ръка през косата му. — Доста си се разгорещил. Пийни малко вода.
— Добре. Тиболт и Зевс ще останат ли за вечеря?
— Не сме го обсъждали.
Момчето побутна очилата си нагоре.
— Ще вечеряме такос — осведоми то Тиболт. — Страхотни са. Мама сама приготвя доматения сос и всичко останало.
— Не се съмнявам, че са страхотни — отговори равнодушно Тиболт.
— Ще го обсъдим, става ли? — Бет изтупа полепналата по ризата му трева. — А сега отиди да си налееш вода и не забравяй да се измиеш.
— Ама аз искам да поиграя на криеница със Зевс — замърмори Бен. — Тиболт каза, че може.
— Вече ти казах, ще го обсъдим — отговори Елизабет.
— Може ли и Зевс да влезе вътре? И той е жаден.
— Нека да остане тук. Ще му дадем вода. Какво е станало с очилата ти? — Без да обръща внимание на протестите на Бен, тя свали очилата му, огъна рамката, огледа резултата и отново му ги сложи. — Я да видим как са сега!
Бен стрелна Тиболт с поглед, докато си слагаше очилата, но той се направи, че не забелязва. Потупа по главата Зевс, който си лежеше кротичко до него.
Елизабет се отдръпна назад, за да огледа сина си по-добре.
— Идеално — отсъди тя.
— Добре — съгласи се момчето и тръгна нагоре по стълбите, отвори мрежестата врата и я пусна шумно да се затвори.
Когато се скри от погледите им, Елизабет се обърна към Тиболт:
— Засрамих го.
— Така правят майките.
— Много ти благодаря — дори не прикри сарказма си тя. — Каква е тази работа с играта на криеница със Зевс?
— Ами споменах му за това, когато бяхме край потока. Бен ме попита какво умее кучето и аз му казах, но не е задължително да играем точно тази вечер.