— Не, няма проблем — отвърна тя и взе чашата си. Разклати я и кубчетата лед издрънчаха, преди Бет да се обърне към него: — Ще останеш ли за вечеря?
— Да — погледна я той в очите. — Ще ми бъде много приятно.
— Просто такос, нищо особено — додаде тя.
— И аз така чух. Благодаря за поканата, такос е чудесно. — Логан се усмихна и се изправи. — Но сега трябва да дам вода на този приятел. А сигурно е и гладен. Имаш ли нещо против да му дам от храната в кучкарника?
— Не, разбира се. Има предостатъчно. Вчера един човек разтовари няколко чувала.
— Кой ли може да е?
— Не знам, май един дългокос скитник.
— Аз пък си помислих, че е ветеран, завърши колеж.
— Все тая. — Тя взе чашите и се изправи. — Ще проверя дали Бен се е измил, че понякога забравя. Ще се видим след няколко минути.
В кучкарника Тиболт напълни паничките на Зевс вода и храна, седна на една от празните клетки и зачака. Зевс не бързаше — пи вода, после хапна малко, като от време на време поглеждаше към Тиболт сякаш питаше: «Защо ме гледаш?» Мъжът не продума, знаеше, че каже ли нещо, Зевс само ще се забави още повече.
Провери другите клетки, макар Елизабет вече да го бе направила, и се увери, че другите кучета имат достатъчно вода. Освен това бяха кротки. Добре. Изгаси лампите и заключи вратата, после се върна в къщата. Зевс го последва, душейки земята.
На вратата Тиболт му нареди да легне и отвори мрежестата врата.
— Ехо?
— Влизай. В кухнята съм.
Той влезе и се запъти към кухнята. Елизабет си беше сложила престилка, стоеше до печката и запържваше телешка кайма. На плота до нея имаше бутилка отворена бира.
— Къде е Бен? — попита Тиболт.
— Под душа. Ще слезе след малко. — Прибави още малко подправки за такос и вода при каймата, после изми ръцете си. Избърса ги в престилката и взе бирата си: — Ти искаш ли? Когато имаме такос, винаги пия бира.
— С удоволствие.
Бет извади бутилка бира от хладилника и му я подаде.
— Лека е, но само такава имам.
— Благодаря.
Той се облегна на плота и огледа кухнята. В известен смисъл приличаше на кухнята в къщата, която беше наел. Кухненските шкафове, с които си беше построена, мивка от неръждаема стомана и други уреди, а също и маса за хранене до прозореца, но в малко по-добро състояние от неговите. Личеше си женската ръка — ваза с цветя, фруктиера, завеси на прозорците. Уютно.
Бет извади от хладилника маруля, домати и блокче сирене чедър и ги остави върху плота. Добави зелени чушки и лук, премести всичко върху дъската за рязане, издърпа нож и рендето за сирене от едно чекмедже. Зае се да реже лука с бързи и уверени движения.
— Да ти помогна ли?
Тя го изгледа скептично.
— Не ми казвай, че освен да обучаваш кучета, да поправяш коли и да свириш на музикални инструменти, си и майстор-готвач.
— Е, не чак майстор, но се оправям в кухнята. Всяка вечер си приготвям вечеря.
— Така ли? Какво вечеря снощи?
— Сандвич с пуешко. И туршия.
— А предната вечер?
— Сандвич с пуешко. Без туршия.
Тя се засмя:
— Кога за последен път си приготвял топла храна?
Той се престори, че се мъчи да си спомни:
— Ами… фасул с наденички в понеделник.
Тя се престори на изненадана:
— Признавам, че сбърках. Можеш ли да настържеш сиренето?
— В това съм голям специалист.
— Добре, в бюфета има купа, под блендера. Не е нужно да стържеш цялото парче, Бен обикновено изяжда по две такос, а аз — една. Останалото ще е за теб.
Тиболт остави бирата си на плота и извади купа от шкафа. После изми ръцете си на мивката и разви сиренето. Тайно поглеждаше към Елизабет, докато работеше. Тя приключи с лука и се зае със зелената чушка. После с домата. Ножът ѝ се движеше бързо и прецизно.
— Много си бърза.
Без да нарушава ритъма на движенията си, тя, отговори:
— Преди време си мечтаех да отворя ресторант.
— Кога?
— Бях на петнайсет. За рождения си ден дори поисках нож гинсу.
— Онзи, дето го рекламират по телевизията късно през нощта ли? И разрязват с него консервена кутия?
— Точно той — кимна Елизабет.
— Купиха ли ти?
— С него режа сега.
— Не познавам човек, който да си признае, че си е купил — усмихна се Логан.
— Вече познаваш — стрелна го с поглед тя. — Мечтаех си да отворя страхотно местенце в Чарлстън или в Савана, да издавам готварски книги и да водя собствено предаване. Знам, че е откачено, обаче цяло лято се упражнявах да режа. Кълцах каквото намеря с възможно най-голяма скорост, докато не станах бърза като онзи тип от рекламата. Пълнех купи с тиквички, моркови и тиква от градината и ги режех. Баба направо откачаше, понеже се налагаше почти всеки ден да ядем лятна яхния.