— Какво е лятна яхния?
— Каквато и да било смес от зеленчуци, поднесена върху спагети или ориз.
Тиболт се усмихна, а Бет премести настрани купата със зеленчуците.
— И какво стана после?
— Лятото свърши, зеленчуците също.
— Аха! — възкликна той, питайки се как е възможно човек да изглежда толкова красив с престилка.
— Така — извади тя още една тенджера под мивката, — сега да забърквам соса.
Изсипа голяма консерва домати, добави чушките и лука, сипа малко табаско, сол и черен пипер. Разбърка ги и нагласи котлона на средна степен.
— Рецептата твоя ли е?
— На баба. Бен не обича пикантна храна и тя измисли това.
Тиболт приключи със сиренето и отново го уви.
— Нещо друго?
— Не остана много. Трябва да накъсам марулята и това е. А, да, и да приготвя съдовете във фурната. Ще оставя соса и месото да покъкрят малко.
— Искаш ли аз да се погрижа за съдовете?
Тя му подаде плоска тава и включи фурната.
— Раздалечи питките малко. За нас предвиди три и колкото искаш за себе си, но не ги слагай във фурната още. Имаме още няколко минути. Бен ги обича току-що извадени от фурната.
Тиболт направи, както му поръча Елизабет, а тя приключи с марулята почти едновременно с него. Сложи три чинии на плота. Взе бирата си и направи знак към вратата:
— Ела отзад, искам да ти покажа нещо.
Той я последва навън и се закова на място при гледката от покритата веранда. Ограда от храсти ограждаше няколко пътеки, застлани с обли камъни, които се виеха между няколко тухлени сандъчета за цветя, във всяко от които имаше по един кучешки дрян. В средата на двора като събирателна точка се издигаше триетажен фонтан, чиято вода се събираше в декоративно езерце.
— О, прекрасно е! — тихо промърмори.
— Човек изобщо не би допуснал, че го има, нали? Впечатляващо е, но да го видиш през пролетта. Всяка година с баба засаждаме хиляди лалета, нарциси и лилии, а те започват да цъфтят веднага след азалиите и дряна. От март до юни тази градина е едно от най-красивите места на света. А ето там, зад по-ниските храсти — посочи тя вдясно — е нашата прочута градина със зеленчуци и билки.
— Бабчето не е споменавала, че е градинарка.
— Не би го направила. Това беше нещо, което споделяха двамата с дядо, тяхната тайна. Понеже кучкарникът е съвсем до къщата, те искаха да създадат оазис, в който да могат да бягат от работата, от кучетата, от собствениците им… и дори от работниците си. Разбира се, двамата с Дрейк, а после двамата с Бен, също идвахме, но градината си беше тяхна. Единственият безукорен проект на дядо. След смъртта му баба реши да го запази в негова памет.
— Невероятна е.
— Нали? Е, не ни се струваше толкова чудесна, когато бяхме деца. Не ни пускаха отзад, ако не садим луковици. Всичките си рождени дни празнувахме на поляната между къщата и кучкарника, което означава, че два дни преди това започвахме да събираме кучешките изпражнения, да не би някой случайно да ги настъпи.
— Е, това може да развали всяко тържество…
— Ехо! Къде сте? — извика Бен от кухнята.
Елизабет отвърна:
— Навън сме, скъпи. Показвам задния двор на господин Тиболт.
Бен се показа навън, облечен с черна фланелка и камуфлажни панталони.
— А къде е Зевс? Готов съм да ме търси.
— Хайде първо да вечеряме. Ще го направим след вечеря.
— Мамо…
— По-добре ще се получи на тъмно — намеси се Тиболт. — Тогава ще можеш наистина да се скриеш. А и за Зевс ще е по-забавно.
— А какво ти се прави дотогава?
— Баба ти каза, че играеш шах.
Момчето го изгледа скептично:
— Умееш ли да играеш шах?
— Може да не съм добър колкото теб, но умея да играя.
— Добре. — Бен се почеса по ръката: — Къде, казахте, че е Зевс?
— На предната веранда.
— Може ли да поиграя с него?
— Преди това сложи масата — нареди Елизабет. — И имаш само няколко минути. Вечерята е почти готова.
— Добре, благодаря — обърна се той.
Докато се отдалечаваше тичешком, Елизабет се наведе встрани от Тиболт и се провикна:
— Да не забравиш да сложиш масата!
Бен се закова на място. Отвори едно чекмедже, грабна три вилици, метна ги върху масата като крупие, което раздава карти във Вегас, после направи същото с чиниите, които Елизабет беше приготвила отстрани. Отне му десетина секунди — което ясно си личеше и по масата, — после го изгубиха от поглед. Елизабет поклати глава:
— Преди да се появи Зевс, Бен беше тихо и кротко дете след училище. Четеше и учеше, а сега единственото му желание е да гони кучето ти.
Тиболт направи виновна физиономия:
— Съжалявам.
— Недей. Повярвай ми, и аз като всяка майка искам спокойствие от време на време, но ми е приятно да го гледам толкова оживен.