В цялата ситуация най-много ѝ допадаше фактът, че въпреки нужната концентрация за играта, Логан и Бен продължаваха да си говорят. За училище и за учителите на момчето, какъв е бил Зевс като малко кутре, и понеже мъжът изглеждаше искрено заинтригуван, Бен му разказа няколко неща, които я учудиха: че едно момче от училище вече няколко пъти му краде обяда и че Бен си пада по момиче на име Сиси. Логан не натрапи съветите си, а го попита какво трябва да се направи според него. Въз основа на опита си с мъжете Бет знаеше, че според повечето, ако споделиш проблем или дилема, от тях се очаква мнение, дори когато всъщност искаш само да те изслушат.
Всъщност естествената сдържаност на Тиболт даде възможност на Бен да изрази себе си. Ясно беше, че Логан се чувства добре в кожата си. Той не се опитваше да впечатли нито детето, нито нея, като ѝ демонстрира колко добре се разбира с Бен.
Елизабет не беше излизала често през годините, но беше установила, че повечето ѝ ухажори или се правят, че не забелязват Бен, и си разменяха с него само по няколко думи, или прекаляваха със свойските си разговори с него в старанието си да ѝ се похвалят с невероятно дружеските си отношения със сина ѝ. Бен още от малък се беше научил да надушва и двата типа почти незабавно. Бет също и обикновено това ѝ даваше достатъчно основание да приключи връзката. Е, ако мъжът не я изпревареше.
На Бен очевидно му беше приятно с Логан, а още по-хубавото бе, че изглежда и на Логан му е приятно. Той продължи безмълвно да се взира в дъската и за миг пръстът му се спря върху коня, но после се премести върху пешката. Бен лекичко изви вежди. Елизабет не знаеше дали синът ѝ преценява хода, който обмисляше съперникът му за добър или за лош, но Логан се реши и премести пешката.
Бен направи следващия си ход почти незабавно, което ѝ се стори лош знак за Тиболт. Няколко минути по-късно той осъзна, че какъвто и ход да направи, няма спасение за царя му, и поклати глава:
— Победи ме.
— Да, така е — съгласи се Бен.
— Мислех, че играя по-добре.
— Така беше.
— Докога?
— До втория ти ход.
Логан се засмя.
— Шахматен хумор, а?
— Знам много такива шеги — отговори Бен, видимо горд, и махна към двора. — Достатъчно ли се стъмни?
— Да, струва ми се. Готов ли си за игра, Зевс?
Кучето наостри уши и наклони глава. Бен и Логан се изправиха и то бързо ги последва.
— Идваш ли, мамо?
Бет се надигна от мястото си.
— Ей сега.
Тръгнаха в тъмното към предната част на къщата. Бет спря до стълбите.
— Може би трябва да взема фенерче.
— Не е честно! — възрази Бен.
— Не за кучето, а за теб, за да не се изгубиш.
— Няма да се изгуби — увери я Логан. — Зевс ще го намери.
— Лесно ти е на теб, нали не е твой син.
— Ще се оправя — увери я и Бен.
Не беше съвсем спокойна, обаче тъй като Логан не изглеждаше никак притеснен, се съгласи.
— Добре — въздъхна Елизабет. — Обаче искам да взема фенерче за себе си, става ли?
— Става — съгласи се Бен. — Какво да правя?
— Скрий се — каза му Логан, — а аз ще изпратя Зевс да те потърси.
— Където си поискам ли?
— Защо не се скриеш някъде там? — посочи Логан към гористата местност западно от потока, от другата страна на алеята към кучкарника. — Не ми се иска случайно да паднеш в потока. Пък и следата ти ще остане прясна. Двамата си играхте там преди вечеря. След като той те намери, тръгваш след него, ясно? Така няма да се загубиш.
Момчето погледна към гората.
— Добре. Откъде да съм сигурен, че той не гледа?
— Ще го прибера вътре и ще преброя до сто, преди да го пусна.
— И няма да му позволяваш да наднича, нали?
— Обещавам. — Логан насочи вниманието си към Зевс. — Ела — подкани го той, запъти се към вратата и я отвори, но спря. — Може ли да го вкарам вътре?
— Всичко е наред — кимна Бет.
Логан даде знак на Зевс да влезе вътре и да легне, после затвори вратата.
— Добре, готово.
Момчето хукна към гората, а той започна да брои на глас. Тичайки, Бен се провикна през рамо:
— Брой по-бавно!
Фигурката му постепенно се изгуби в мрака и той се скри от поглед още преди да стигне гората.
Бет скръсти ръце.
— Трябва да призная, че имам лошо предчувствие.
— Защо?
— Синът ми се крие в гората посред нощ. Боже, защо ли?
— Всичко ще бъде наред. Зевс ще го намери за две-три минути най-много.
— Имаш невероятно доверие в кучето си.
Логан се усмихна и за един кратък миг двамата останаха на верандата, мълчаливо наслаждавайки се на вечерта. Въздухът беше топъл и влажен, но вече не беше горещ и ухаеше като земята: на смесица от пръст, бор и дъб, мирис, който неизменно напомняше на Бет, че макар светът непрекъснато да се променя, това място сякаш винаги остава неизменно.