— Какво например?
— Каквото и да е, не знам. Защо завърши антропология?
Той се замисли над въпроса ѝ:
— Май заради характера си.
— Какво означава това?
— Знаех, че не искам да завършвам практични специалности като бизнес или инженерство, а към края на първия курс започнах да си говоря с други студенти, избрали хуманитарни предмети. Исках да ми бъде интересно.
— Шегуваш се.
— Не. Поне това беше причината да запиша първите няколко уводни курса. След това си дадох сметка, че антропологията е смесица от история, предположения и загадки, а всичко това ми допадна. Увлякох се.
— Ами студентските купони.
— Не си падах.
— Футболните мачове?
— Не.
— Понякога не ти ли се струва, че си пропуснал най-хубавото в колежа?
— Не.
— И на мен — съгласи се тя. — Не и след като родих Бен.
Той кимна и после посочи към гората:
— Ами… да пуснем ли Зевс да намери Бен?
— Боже мой! — възкликна тя малко притеснено. — Да. Може да го намери, нали? Колко време мина?
— Не много. Може би пет минути. Ще изведа Зевс, а ти не се притеснявай. Няма да отнеме много.
Той се приближи до вратата и я отвори. Кучето изтича навън, махвайки с опашка, и тръгна надолу по стълбите. Веднага вдигна лапа, застанал до верандата, после изприпка нагоре по стълбите към Логан.
— Къде е Бен? — попита го стопанинът му.
Зевс наостри уши. Логан посочи натам, където се беше изгубило момчето.
— Намери Бен.
Зевс се извърна и припна, забол нос в земята. След броени секунди надуши следата и изчезна в мрака.
— Не трябва ли да тръгнем след него? — попита Бет.
— Искаш ли?
— Да.
— Ами хайде.
Тъкмо бяха стигнали до първите дървета, и тя чу игривия лай на Зевс. Веднага след това прозвуча и доволният вик на Бен. Елизабет се извърна към Логан, а той само сви рамене.
— Значи не си ни лъгал! Колко време мина? Две минути?
— На него му е лесно. Знаех, че Бен няма да се отдалечава много.
— Колко най-дълго е търсил нещо?
— Вървя по следата на един елен… мисля, близо дванайсет километра. Нещо такова. Щеше да продължи, но еленът влезе в частен имот. Някъде в Тенеси.
— А ти защо следеше елена?
— За да го упражнявам. Зевс е умно куче. Обича да учи нови неща и да използва уменията си. — В този момент Зевс се подаде между дърветата, а Бен изникна зад него. — Той се забавлява не по-малко от Бен.
— Беше невероятно! — възкликна момчето. — Той се приближи право към мен, а аз седях, без да гъкна.
— Искаш ли пак? — попита Логан.
— Може ли? — примоли се Бен.
— Ако майка ти няма нищо против.
Бен се обърна към майка си, а тя вдигна ръце:
— Давай.
— Добре, приберете го пак. Този път ще се скрия наистина — заяви Бен.
— Дадено — съгласи се Логан.
Когато Бен се скри за втори път, Зевс го намери на едно дърво. Третия път момчето се върна по стъпките си, за да го заблуди, но кучето го намери на около четиристотин метра, в къщичката му на дървото до потока. Бет не остана много доволна от този последен избор — паянтовото мостче и платформата винаги ѝ се струваха по-опасни нощем, но Бен вече се бе изморил и беше готов да прекратят играта.
Логан ги последва обратно до къщата. Пожела лека нощ на Бен, който беше капнал от умора, обърна се към Бет и се прокашля:
— Благодаря ти за прекрасната вечер, но трябва да си вървя.
Вече наближаваше десет, но част от нея не искаше да го пуска още.
— Искаш ли да те откарам? — предложи тя. — Бен ще заспи след броени минути, а и аз нямам нищо против да те закарам.
— Благодаря ти за предложението, но ще се справя. Обичам да вървя.
— Добре. Не знам много неща за теб, но това ми е известно — усмихна се тя. — До утре, нали?
— Ще бъда тук в седем.
— Мога да нахраня кучетата, ако искаш да дойдеш малко по-късно.
— Няма проблем. А и ми се иска да видя Бен, преди да тръгне. Сигурен съм, че и Зевс ще иска. Горкият, сигурно ще се чуди какво да прави, след като Бен го няма да го гони.
— Добре тогава… — сви рамене Бет, разочарована, задето Логан си тръгва.
— Имаш ли нещо против утре да взема пикапа? Трябва да отида до града и да купя някои неща, за да оправя спирачките. Ако не може, ще отида пеша.
Тя се усмихна:
— Не се съмнявам, но няма проблем. Трябва да закарам Бен и да свърша някои неща, но ако не се видим, ще оставя ключовете под постелката на шофьорската седалка.
— Добре — каза той и впери поглед в нея. — Лека нощ, Елизабет.
— Лека нощ, Логан.
След като той си тръгна, Бет нагледа Бен и го целуна по бузата, преди да се прибере в стаята си. Докато се събличаше, си припомни цялата вечер, размишлявайки над загадката Логан Тиболт.