— Няма проблем.
— Гладен ли си? Купих прясно пуешко за сандвичи и малко туршия.
— Звучи вкусно — отговори той.
Обядваха на задната веранда с изглед към градината. Елизабет все още му се струваше разсеяна, но си поговориха какво е да израснеш в малко южняшко градче, където всеки познава всеки. Някои от историите бяха забавни, но Тиболт призна, че предпочита да води по-анонимно съществуване.
— Защо ли не съм изненадана? — попита тя.
След това той отиде да поработи, а Елизабет посвети следобеда на почистването на къщата. За разлика от дядо ѝ Тиболт успя да отвори прозореца на канцеларията, залепнал заради боята, макар да се оказа по-трудно от ремонта на спирачките. Поизмъчи го и затварянето след това, макар че здравата го изтърка с шкурката. Накрая боядиса ремонтираното място.
След това протече най-обикновен работен ден. Когато Логан приключи със задълженията си в кучкарника, наближаваше пет часът и макар че можеше да си тръгне, той не го стори, а отново се зае с папките, понеже искаше да си помогне за другия ден. Задълбочи се в работата си през следващите няколко часа и постигна сериозен напредък — поне той смяташе така, — затова не чу кога се е приближила Елизабет. Вместо това забеляза, че Зевс се изправя и тръгва към вратата.
— Учудвам се, че още си тук — обади се тя от прага. — Видях, че свети, и реших, че си забравил да угасиш.
— Не бих забравил.
Тя посочи към купчината папки върху бюрото:
— Не мога да ти опиша колко се радвам, че си се заел с това. Баба се помъчи да ме убеди да подредя папките това лято, но аз все отлагах.
— Значи съм извадил късмет — провлече той.
— Не, аз извадих. И се чувствам някак виновна.
— За малко да ти повярвам, ако не беше самодоволната ти усмивка. Да са се обаждали Бен или баба ти?
— И двамата. Баба прекарва страхотно, Бен е нещастен. Не ми го каза, но го усетих по гласа му.
— Съжалявам — каза Логан.
Тя сви напрегнато рамене и хвана бравата. Завъртя я в двете посоки, привидно заинтригувана от механизма. Накрая въздъхна.
— Искаш ли да ми помогнеш да направя сладолед?
— Моля? — остави той папката, на която поставяше етикет.
— Обожавам домашен сладолед. Няма нищо по-хубаво от това в горещото време, но не е забавно, ако не го споделиш с някого.
— Не знам дали изобщо някога съм опитвал домашен сладолед…
— Тогава не знаеш какво изпускаш. Навит ли си?
Детинското ѝ въодушевление се оказа заразително.
— Добре, добре — съгласи се той. — Звучи забавно.
— Ще изтичам до магазина да взема каквото ни трябва. Връщам се след малко.
— Няма ли да е по-лесно просто да си купим сладолед.
Очите ѝ грееха от удоволствие:
— Не е същото, ще видиш. Връщам се след няколко минути.
И удържа на думата си. Тиболт едва успя да се изправи от бюрото и да провери кучетата за последен път, и я чу да се връща по алеята. Посрещна я, докато излизаше от колата.
— Имаш ли нещо против да внесеш торбата и натрошения лед? — попита тя. — На задната седалка е.
Той я последва в кухнята с торбата с лед и тя му посочи към фризера, докато слагаше на плота еднолитрова кутия — половин литър мляко, половинка сметана.
— Ще донесеш ли машината за сладолед? В килера е, на горния рафт.
Тиболт се показа от килера с машина за сладолед с нещо като манивела, която изглеждаше най-малко на петдесет години.
— Тази ли?
— Аха, тази.
— Още ли работи? — зачуди се той.
— Безотказно. Удивително, нали? Сватбен подарък на баба, но продължаваме да я използваме непрекъснато. Прави страшно вкусен сладолед.
Логан занесе машината до плота и застана до Елизабет.
— Как да ти помогна?
— Ако ти въртиш лоста, аз ще смесвам.
— Става.
Бет извади електрически миксер, купа и мерителна чашка. От шкафа взе захар, брашно и ванилова есенция. Сипа в купата три чаши захар и една чаша брашно, разбърка ги на ръка, после сложи купата на миксера. Разбърка три яйца, млякото и сметаната и изсипа цялата смес в цилиндъра на машината, сложи го на мястото му и го огради с натрошен лед и морска сол.
— Готови сме — оповести тя и му подаде машината. Взе останалата част от леда и морската сол. — Излизаме на верандата. Трябва да се прави на верандата, иначе не е същото.
— Аха — съгласи се Логан.
Тя седна до него на стълбите на верандата — малко по-близичко в сравнение с предния ден. Тиболт стисна машината между краката си и започна да върти лоста, учуден от плавното му движение.
— Благодаря ти, че се съгласи — каза Елизабет. — Наистина имам нужда от сладолед. Беше тежък ден.