Истината беше, че желанието на Кийт за пълно попечителство не беше по-силно от нейното нежелание той да го получи, затова с течение на времето двамата бяха стигнали до негласно споразумение: Бен ходеше при Кийт колкото може по-рядко, но достатъчно, за да е доволен дядо му. Не беше честно да използват Бен като разменна монета, но какво друго можеше да направи Бет? Не искаше да рискува да го изгуби. Кийт щеше да направи необходимото, за да продължи да получава пари, а дядо му искаше Бен да е край тях.
Хората си въобразяват, че имат свободата да избират как да живеят, но Бет беше научила, че изборът понякога е илюзорен. Поне в Хамптън, където семейство Клейтън притежаваха почти всичко. Дядото винаги се държеше любезно, когато се срещаха в църквата, и макар че от години искаше да купи земята на баба ѝ, засега не им беше създавал неприятности. Засега. Обаче в един черно-бял свят не би имало никакво съмнение, че семейство Клейтън, включително дядото, са господари на сивото и използват властта си, когато им е удобно. Всеки от тях беше отраснал с убеждението, че е много специален — дори миропомазан, поради което тя се учуди, че Кийт си тръгна толкова лесно от къщата ѝ предната вечер.
Доволна бе от присъствието на Логан и на Зевс. Логан се справи с положението превъзходно и Бет му беше признателна, че после си тръгна почти веднага. Беше разбрал, че тя иска да остане насаме с Бен, и го беше приел със същата непринуденост, с която беше разкарал Кийт.
Логан беше спокоен и непоколебим във всичко, което вършеше. Докато тя му разказваше за Дрейк, то не насочи разговора към себе си, не започна да ѝ обяснява как се е почувствал, нито пък ѝ даде някакъв съвет. Това бе една от причините да му се довери и да му разкаже толкова много за себе си. Беше малко разстроена заради рождения ден на Дрейк, но, честно казано, прекрасно съзнаваше какво прави. Нали тя го помоли да остане, така че явно дълбоко в себе си е имала желание да сподели тези лични подробности с него.
— Мамо?
Бет се обърна към Бен. Окото му още изглеждаше ужасно, но тя се престори, че не забелязва.
— Какво има, скъпи?
— Имаме ли чували за смет? И сламки?
— Да, разбира се. Защо?
— Тиболт ще ми покаже как да си направя хвърчило и ще го пуснем да лети.
— Звучи забавно.
— Правел хвърчила като малък и летели страхотно.
Тя се усмихна.
— Само това ли ти трябва — чували за смет и сламки?
— Вече намерих корда и тиксо — в гаража на дядо имаше.
Бет видя, че Логан се е запътил към тях от другия край на двора. Бен го забеляза едновременно с нея.
— Здравей, Тиболт! — провикна се той. — Готов ли си да пускаме хвърчилото?
— Тъкмо идвах да проверя дали ти си готов — провикна се в отговор Тиболт.
— Почти. Остана само да взема сламките и чувалите за смет.
Логан махна, че е разбрал. Когато се приближи, Бет забеляза раменете му, стегнатия му кръст. За пръв път обръщаше внимание на тялото му, но днес направо едва ли не… го зяпаше. Извърна се, постави ръка на рамото на Бен и се почувства почти неловко.
— Чувалите за смет са под мивката, а сламките са в килера до бисквитите. Ти ли ще ги вземеш, или аз да отида?
— Аз ще ги взема — каза Бен, после се обърна към Логан: — Ей сега се връщам.
Логан стигна до стълбите точно когато Бен влезе вътре.
— Значи ще правите хвърчило, а? — попита Бет, едновременно изненадана и впечатлена.
— Той каза, че му е скучно.
— Наистина ли умееш?
— Не е толкова трудно. Искаш ли да ни помогнеш?
— Не — отвърна Бет. Тя забеляза, че фланелката му е залепнала към тялото, и побърза да отмести поглед. — Ще ви оставя двамата да се справяте. Това е мъжка работа. Ще ви донеса лимонада. А след това, ако си гладен, ще се радваме да останеш за вечеря. Нищо специално — на Бен му се яде хотдог и макарони със сирене.