Бет обичаше това място. Луиджи и съпругата му Мария, и двамата наближаваха шейсетте, не само работеха без почивен ден, но и живееха в апартамента над ресторанта. Нямаха деца, за това се държаха родителски с всички тийнейджъри в градчето и приемаха всички с готовност, поради което заведението им винаги беше пълно.
Тази вечер беше пълно с обичайната смесица от хора: семейства с деца, няколко мъже, които, ако се съди по облеклото им, тъкмо бяха приключили работа в адвокатската кантора в съседство, и групички младежи по масите. Мария грейна, когато видя Бет и Бен да влизат. Беше нисичка и закръглена, с тъмна коса и сърдечна усмивка. Тръгна към тях и пътьом взе няколко менюта.
— Здравей, Бет, здравей Бен. — На минаване покрай кухнята надникна за миг: — Луиджи! Ела тук! Бет и Бен дойдоха.
Винаги правеше така, когато Бет дойдеше в заведението, и тя се чувстваше някак специална, макар Мария да посрещаше сърдечно всички.
Луиджи изхвърча от кухнята. Както обикновено, престилката му беше поръсена с брашно и беше изопната върху солидното му коремче. Понеже той продължаваше лично да приготвя пиците, а заведението винаги беше пълно, нямаше време за друго, освен да им махне:
— Радвам се да ви видя! — провикна се. — Благодаря, че дойдохте.
Мария нежно положи ръка върху рамото на Бен.
— Толкова си се източил, Бен! А ти си прелестна като пролетно утро, Бет.
— Благодаря, Мария. Как си? — попита тя.
— Все така, заета както обикновено. А ти? Още преподаваш, нали?
— Да, още преподавам. — След малко изражението на Мария стана сериозно и Бет се досети какъв въпрос ще последва. В малките градове тайни нямаше.
— Как е баба ти?
— Подобрява се. Вече се движи и работи.
— Чух, че заминала на гости при сестра си.
— Откъде разбра? — не успя да скрие изненадата си Бет.
— Откъде да знам? — сви рамене Мария. — Хората говорят. — Явно тя едва сега забеляза Логан и попита: — А кой е той?
— Това е моят приятел Логан Тиболт — обясни Бет, като се постара да не се изчерви.
— Нов ли сте в града? Не съм ви виждала досега? — Мария го огледа с нескрито любопитство.
— Току-що се преместих.
— Е, тук сте с двама от любимите ми клиенти. Елате — махна им тя, — ще ви настаня в някое сепаре. Поведе ги и остави менютата на масата, докато те се настаняваха по местата си.
— Подсладен чай за всички?
— Прекрасно — прие Бет и веднага щом Мария влезе в кухнята, се обърна към Логан: — Тя прави превъзходен чай. Надявам се, нямаш нищо против, че поръчах.
— Разбира се.
— Може ли да ми дадеш няколко монети? Искам да поиграя на видеоигрите — помоли Бен.
— Така и предполагах — посегна към чантата си Бет. — Взех малко от буркана с дребните на излизане. Забавлявай се и не говори с непознати.
— Аз съм на десет, не на пет — отговори синът ѝ отчаяно.
Тя го проследи с поглед, развеселена от отговора му. Понякога говореше дори като гимназист.
— Това място има атмосфера — отбеляза Логан.
— И храната е фантастична. Правят чикагски пици с по-дебело тесто, каквито просто няма на света. Ти каква искаш?
Той разтърка брадичката си:
— Ами… с много чесън и допълнително аншоа.
— Наистина ли? — сбърчи нос тя.
— Само се шегувах. Поръчай каквото си вземате обикновено. Аз не съм претенциозен.
— Бен обича пеперони.
— Тогава ще ядем пеперони.
Тя го изгледа закачливо:
— Някой да ти е казвал, че си много сговорчив?
— Напоследък не. Но пък и не разговарях с много хора, докато вървях.
— Не се ли чувстваше самотен?
— Със Зевс не, той е добър слушател.
— Но не може да участва в разговора.
— Така е, обаче и не мърмори, че ходим дълго. Повечето хора биха се оплаквали.
— Аз нямаше да мърморя — заяви Бет и отметна част от косата си зад рамото. Логан не отговори. — Сериозно ти казвам, като нищо бих прекосила страната пеша.
Логан отново не каза нищо.
— Добре де, прав си, може би щях да се оплача един-два пъти.
Той се засмя и огледа ресторанта:
— Колко от хората тук познаваш?
Тя също се огледа и се замисли:
— Виждала съм повечето в града през годините, но колко познавам наистина? Около трийсетина.
Той прецени, че това са повече от половината клиенти.
— Какво е чувството?
— Всеки да познава всеки ли? Според мен зависи колко сериозни грешки допускаш, понеже в крайна сметка хората ще говорят точно за тях. Любовни връзки, уволнения, злоупотреба с алкохол или с наркотици, автомобилни произшествия. Обаче ако си като мен, чист като роса, не е особено трудно.