— Охо! — надвика той глъчката.
Към тях се приближи слаба жена на около четирийсет години с червена коса и престилка.
— Здравейте — поздрави ги провлачено. — Вечеря или танци?
— И двете — отговори Елизабет.
— Малките ви имена?
Двамата се спогледаха.
— Елизабет… — каза той.
— И Логан — довърши тя.
Жената си записа имената им на едно листче.
— Последен въпрос — семейно или за забавление?
— Моля? — попита озадачено Елизабет.
Жената направи балонче с дъвката си.
— Нали сте идвали и преди?
— Не.
— Ето какво: ще седите на маса с други хора, тук е така. Никой не седи сам. Можете да поискате забавление, което означава, че ще ви настаним на по-енергична маса, а ако предпочетете семейно забавление, ще ви настаним на по-тихо място. Естествено, не мога да ви гарантирам каква маса ще ви се падне. Аз само питам. Е, какво да бъде? Семейно или за забавление?
Елизабет и Тиболт се спогледаха и стигнаха до един и същ извод.
— Забавление — отговориха едновременно.
Озоваха се на маса с шестима студенти от университета на Северна Каролина в Уилмингтън. Сервитьорката им ги представи като Мат, Сара, Тим, Алисън, Меган и Стив, а студентите вдигнаха бутилките си и ги поздравиха в хор: «Здрасти, Логан! Здрасти, Елизабет! Ние се тъпчем яко!»
Тиболт едва се сдържа да не прихне заради сексуалния подтекст, но се озадачи, когато всички впериха изчаквателно погледи в тях.
Сервитьорката прошепна:
— Трябва да отговорите: «И ние искаме да се тъпчем яко, особено заедно с вас.»
Този път Логан и Елизабет наистина се засмяха и изпълниха ритуала.
Седнаха един срещу друг. Елизабет се оказа до Стив, който не скри факта, че я намира за много привлекателна, а Тиболт се озова до Меган, която не прояви никакъв интерес към него, понеже беше заинтригувана от Мат.
Пълничка изморена сервитьорка мина покрай тях и попита:
— Още раци?
— Тъпчем се по всяко време — отговориха студентите в хор. Навсякъде край тях Тиболт чуваше същия отговор. Другият отговор, който също се чуваше, гласеше: «Натъпкали сме се до пръсване!», което явно означаваше, че компанията не иска повече раци. Напомняше му на филма «Представление на ужасите Роки Хорър», където редовните посетители знаеха всички официални отговори, а новодошлите се учеха.
Храната беше първокласна. В менюто имаше едно-единствено нещо, приготвено по един-единствен начин, а всяко ведро раци беше придружено с още салфетки и лигавничета. Отпадъците трупаха в средата на масата — поредната традиция — и от време на време младежи с престилки минаваха да ги изгребат.
Както им обещаха, студентите бяха много енергични. Непрекъснато се шегуваха, проявяваха голям, но безобиден интерес към Елизабет, и на всеки, което допринесе съществено за глъчката, се полагаха по две бири. След вечеря Елизабет и Тиболт отидоха в тоалетната да се освежат. Когато излезе, тя го хвана под ръка.
— Готов ли си за едно клатене? — попита многозначително.
— Не съм сигурен. Как се прави?
— Да научиш този танц е равносилно на това да си южняк. Трябва да се научиш да се отпускаш, заслушан в океана и в ритъма на музиката.
— Явно си го правила и преди.
— Един-два пъти — призна тя престорено скромно.
— Ще ме научиш ли?
— Ще ти бъда партньорка. Обаче урокът започва в девет.
— Урокът ли?
— Всяка събота вечер. Затова е толкова претъпкано. Има уроци за начинаещи, а по-опитните си почиват. Ще правим, каквото ни кажат. Начало в девет.
— Колко е часът сега?
Тя погледна часовника си и заяви:
— Време е да се научиш да се клатиш.
Тя се оказа много опитна танцьорка, а това за щастие даде възможност и на него да се представи в по-добра светлина. Но най-хубавото от танца с нея беше почти електрическият заряд, който той усещаше при всяко докосване, и уханието на косата ѝ, когато я завърташе — смесица от топлина и парфюм. Косата ѝ се разроши от влажния въздух, кожата ѝ лъсна от пот и Елизабет доби естествен и неукротим вид. От време на време тя го поглеждаше докато се отдалечаваше вихрено от него, и на устните ѝ се появяваше многозначителна усмивка, сякаш прекрасно съзнаваше как му въздейства.