Когато оркестърът реши да направи почивка, той понечи да се дръпне от дансинга заедно с другите хора, но Елизабет го спря, когато от тонколоните прозвучах първите акорди на «Незабравима» на Нат Кинг Коул. Тя вдигна поглед към него и той разбра какво трябва да направи.
Безмълвно сложи ръка на гърба ѝ, хвана ръката ѝ с другата я придърпа към себе си. Прикова поглед в нея и двамата бавно се понесоха в ритъма на музиката.
Тиболт смътно забеляза, че към тях на дансинга са се присъединили и други двойки. Музиката звучеше някъде далеч, а Елизабет се притисна толкова плътно в него, че той усещаше всяко нейно бавно и спокойно дихание. Затвори очи, когато тя положи глава на рамото му, и в този миг нищо друго нямаше значение. Нито песента, нито мястото, нито другите двойки край него. Само това, само тя. Той се отдаде на усещане за тялото ѝ, притиснато към неговото, и двамата бавно се понесоха по осеяния със стърготини под, потънали в свят, създаден сякаш единствено за тях.
Докато се прибираха по тъмния път, Тиболт държеше ръката ѝ и усети как палецът ѝ бавно се плъзга по кожата му в тихото купе на колата.
Спря на алеята пред къщата си малко преди единайсет. Зевс вдигна глава, когато Тиболт изключи двигателя и се обърна към Елизабет.
— Прекарах прекрасна вечер — промърмори той. Очакваше тя да каже същото, но отговорът ѝ го изненада:
— Няма ли да ме поканиш вътре?
— Добре — простичко отвърна той.
Кучето се изправи и размаха опашка, докато Тиболт помагаше на Елизабет да излезе от колата.
— Здравей, Зевс — провикна се тя.
— Ела — нареди му Тиболт и кучето скокна от верандата и хукна към тях. Започна да обикаля край тях, скимтейки радостно. Муцуната му беше полуотворена, докато кучето игриво търсеше вниманието им.
— Затъжил се е за нас — приведе се тя. — Нали, момче?
Зевс близна лицето ѝ. Тя се изправи и се избърса.
— Това беше гадно.
— Не и за него — поясни Тиболт и я покани с жест към къщата. — Готова ли си? Предупреждавам те да не очакваш много.
— Имаш ли бира в хладилника?
— Да.
— Тогава не се тревожи.
Качиха се по стълбите. Тиболт отвори вратата и включи осветлението. Една-единствена лампа на стойка освети креслото до прозореца. В средата на помещението имаше ниска масичка само с две свещи отгоре. Срещу нея беше поставено неголямо канапе. И то, и креслото бяха покрити с тъмносини покривки, а зад тях имаше етажерка с книги. Спартанското обзавеждане завършваше празна стойка за списания и още една лампа на стойка.
Навсякъде блестеше от чистота. Тиболт се беше погрижил за това през деня. Чамовите дъски на пода бяха избърсани, прозорците — измити, навсякъде прахът беше обран. Логан не обичаше да е разхвърлено и мръсно, а постоянният прахоляк в Ирак го направи още по-голям чистник.
Елизабет огледа стаята, преди да влезе.
— Харесва ми — оповести тя. — Откъде взе мебелите?
— Бяха си в къщата.
— Затова си ги покрил.
— Именно.
— Нямаш ли телевизор?
— Не.
— Ами радио?
— Не.
— Какво правиш, когато си тук?
— Спя.
— И?
— Чета.
— Романи ли?
— Не — отговори той, но после размисли. — Всъщност прочетох няколко. Но предимно чета биографии и исторически книги.
— Ами книги по антропология?
— Имам една от Ричард Лийки, но не ми допадат тежките постмодернистични книги по антропология, които преобладават напоследък, пък и в Хамптън трудно можеш да намериш такава литература.
Елизабет обиколи мебелите и плъзна пръст по калъфите им.
— За какво пише той?
— Кой? Лийки ли?
— Да, Лийки — усмихна се тя.
Логан стисна устни и се помъчи да подреди мислите си:
— Традиционната антропология проявява интерес предимно към пет области: кога е започнало развитието на човека, кога е започнал да върви изправен, защо има толкова много човекоподобни видове, защо и как са се развили те и какво означава всичко това за еволюционната история на съвременния човек. В книгата на Лийки става дума предимно за последните четири проблема, като е поставен специален акцент върху начина, по който изработването на оръдия на труда и на оръжия е повлиял на еволюцията на хомо сапиенс.
Елизабет видимо се забавляваше, но беше и впечатлена.
— Какво стана с бирата? — подсети го тя.
— Ей сега. Настанявай се.
Върна се с две бутилки и с кутия кибрит. Елизабет беше седнала по средата на канапето. Той ѝ подаде едната бутилка, настани се до нея и остави кибрита върху масата.
Тя веднага го взе и запали една клечка, загледана в малкото пламъче. С плавно движение го поднесе към фитилите на двете свещи, после духна клечката.