Той замълча и погледна към Елизабет. Въпреки мъчителните спомени остана поразен от красотата ѝ и от тъмнозлатистата ѝ коса.
Гледаше го със състрадание.
— Не знам какво да кажа.
— И аз не знам. Все още не знам — сви рамене той.
— Нали знаеш, че нямаш вина?
— Да — промърмори той, — но историята не свършва до тук. — Той покри ръцете ѝ със своите, съзнавайки, че е стигнал твърде далеч и вече не може да спре. — Виктор все говореше за съдбата, много вярваше в тези неща и през последния ден, който прекарахме заедно, ми каза, че ще позная отреденото от съдбата ми, когато го срещна. Колкото и да се мъчех, не можех да прогоня тази мисъл от главата си. Чувах думите му непрекъснато и малко по малко осъзнах, че макар да не знам къде да търся съдбата си, явно не е в Колорадо. Приготвих си раницата и реших да поема на път. Майка ми смяташе, че съм си изгубил ума, обаче с всяка стъпка по пътя имах усещането, че възвръщам целостта си. Сякаш точно пътешествието беше лекарството, от което се нуждаех. А когато пристигнах в Хамптън, не почувствах необходимост да продължа. Това беше мястото, до което трябваше да стигна.
— И ти остана.
— Да.
— А съдбата ти?
Той не отвърна. Разкри ѝ истината толкова, колкото можеше да си позволи, а не искаше да я лъже. Вгледа се в ръката ѝ под своята и неочаквано му се стори, че всичко това не е редно. Съзнаваше, че трябва да сложи край, преди историята да се задълбочи повече. Да стане от канапето и да я изпрати до колата ѝ. Да ѝ пожелае лека нощ и да замине от Хамптън преди изгрев-слънце. Ала не можеше да го каже, не можеше да се застави да се надигне от канапето. Нещо друго го бе обзело и той се обърна към нея невероятно смаян. Беше прекосил половината страна, търсейки една жена, която познаваше само по снимка, а накрая постепенно и безвъзвратно се бе влюбил в тази съвсем реална, уязвима и чувствителна жена, която го караше да се чувства жив, както не се бе чувствал от края на войната. Тиболт не разбираше напълно случващото се, но никога през живота си не се бе чувствал толкова сигурен.
Съдейки по изражението ѝ, явно и тя се чувстваше по същия начин, затова нежно я придърпа към себе си. Когато лицето ѝ доближи до неговото, той усети топлия ѝ дъх, докосна устните ѝ със своите веднъж, после втори път, преди накрая да се слеят завинаги.
Зарови ръце в косата ѝ я целуна с цялото си същество, вложи всичко, което искаше да му се случи. Тя измърка доволно, когато той я прегърна. Логан леко разтвори устни, усети езика ѝ със своя и изведнъж почувства, че тя е неговата половинка, че случващото се помежду им е най-хубавото и за двамата. Целуна бузата и шия ѝ, лекичко я ухапа и после отново целуна устните ѝ. Изправиха се от канапето и той безмълвно я поведе към спалнята.
Любиха се бавно. Тиболт се надвеси над Елизабет, призна шепнешком любовта си и усети как го изпълва желание тази нощ да не свършва никога. Усети как тялото му тръпне от наслада отново и отново. А после тя се сгуши доволно в прегръдките му. Разговаряха, смяха се и се целуваха, после се любиха отново и накрая Логан се излегна до нея, взря се в очите ѝ и нежно плъзна пръст по бузата ѝ. Усети в него да напират думи, които не си беше представял, че може да каже на някого.
— Обичам те, Елизабет — прошепна, напълно убеден, че казва истината.
Тя взе ръката му и целуна пръстите му един по един:
— И аз те обичам, Логан.
Седемнайсета глава
Клейтън
Кийт Клейтън наблюдаваше Бет, докато тя излизаше от къщата, и знаеше точно какво се е случило вътре. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се засилваше желанието му да я последва и да си поговори малко с нея веднага щом тя се прибере у дома. Да ѝ обясни положението така, че да го разбере, да схване, че тази работа изобщо не е приемлива. Може дори да я зашлеви един-два пъти, не толкова силно, че да я заболи, ама достатъчно, та да разбере, че Кийт не говори на вятъра. Не че щеше да има полза от това. И не че той наистина щеше да го направи. Никога не беше удрял Бет. Не беше такъв човек.
Ама какво ставаше, по дяволите? По-лошо нямаше накъде.
Най-напред се оказа, че този тип работи в кучкарника. После, че няколко пъти вечеря у тях и двамата си разменят влажни погледи като в скапаните холивудски филми. И отгоре на всичко — което беше адски скапано — двамата отидоха на танци в онова загубено заведение, а след това, макар нищо да не се виждаше през завесите, Кийт изобщо не се съмняваше, че тя бе започнала да се държи като блудница. Вероятно на канапето. Вероятно защото беше пила твърде много.