Бабчето поклати глава с блеснали очи.
— Чудех се кога ще го признаеш най-сетне, вместо да ме караш да съчинявам глупави гатанки.
— Извинявай.
Бабчето се изправи и тупна с крак няколко пъти, за да се увери, че ботушите са ѝ добре. На пода се натрупа малко пръст.
— Мисля, че днес ще успея да се справя и сама. Дори ще ми се отрази добре. Напоследък много гледам телевизия.
Бет прибра кичур коса зад ухото си.
— Благодаря ти.
Двамата с Логан прекараха следобеда прегърнати, любиха се отново и отново и когато най-сетне стана време тя да се прибира — искаше да е вкъщи, когато Бен се прибере от училище, — беше сигурна, че Логан я обича толкова, колкото и тя него, и че той също започва да си представя, че двамата ще прекарат живота си заедно.
Единственото нещо, което помрачаваше съвършеното ѝ щастие, беше чувството, че нещо го тревожи. Не беше тя — не се съмняваше в това. Не беше и състоянието на връзката им — беше съвсем очевидно по поведението му, когато бяха заедно. Беше нещо друго, което Бет не можеше да определи с точност, но като се замислеше, май за пръв път го забеляза в четвъртък следобед, щом се прибра у дома с Бен.
Момчето както обикновено хукна още от колата да си играе със Зевс, изгарящ от нетърпение да изразходва малко енергия преди урока си по музика. Бет беше при баба си в канцеларията на кучкарника, когато видя Логан насред двора, пъхнал ръце в джобовете си и потънал в мисли. В пикапа също ѝ се стори отнесен, въпреки че беше обгърнал раменете ѝ с една ръка. А вечерта, след като с Бен изиграха обичайната си партия шах, той излезе на верандата сам.
Бет излезе няколко минути по-късно и седна до него на люлката.
— Притеснява ли те нещо? — попита тя най-сетне.
Той не отговори веднага.
— Не съм сигурен.
— Сърдиш ли ми се за нещо?
Той поклати глава.
— Ни най-малко.
— Какво има?
Той се поколеба.
— Не съм сигурен — повтори.
Тя се вгледа в него през полупритворените с мигли.
Искаш ли да поговорим?
— Да — отговори той, — но още не.
В събота, когато Бен беше при баща си, двамата отидоха с колата до Сънсет Бийч близо до Уилмингтън.
Нямаше ги вече летните тълпи и те бяха почти сами; неколцина човека се разхождаха по брега. Заради гълфстрийма водите на океана все още бяха приятно топли и двамата газеха до колене, а Логан току хвърляше една топка за тенис отвъд вълните. Зевс се забавляваше невероятно — газеше във водата като обезумял и от време на време излайваше, сякаш за да предупреди топката да стои на едно място.
Бет беше приготвила малко храна за пикник и няколко хавлиени кърпи, затова когато Зевс се измори, се оттеглиха малко по-нагоре по брега и седнаха да хапнат. Тя извади продуктите за сандвичите и наряза пресни плодове. Докато се хранеха, на хоризонта се показа траулер за лов на скариди и Логан го проследи с тревожния поглед, който Бет бе забелязала от време на време през изминалата седмица.
— Пак гледаш така — обади се тя най-накрая.
— Как?
— Хайде, изплюй камъчето — подкани го, без да обръща внимание на въпроса му. — Какво те тревожи? И този път никакво увъртане.
— Добре съм — увери я той и се извърна да срещне погледа ѝ. — Знам, че напоследък съм малко отнесен, но просто се опитвам да проумея нещо.
— Какво точно?
— Защо излизаме.
Сърцето ѝ сякаш спря. Не очакваше да чуе точно това.
— Не прозвуча както трябва — побърза да уточни той и тръсна глава. — Нямах предвид това, което си помисли. По-скоро се питах как това изобщо стана възможно. Не проумявам.
Тя се смръщи:
— Все още не те разбирам.
Зевс, който лежеше до тях, вдигна глава да проследи с поглед ято чайки, които кацнаха наблизо. Зад тях, съвсем близо до водата, кучета гонеха рачета из пясъка. Логан ги наблюдава известно време, преди да продължи. Заговори уверено и спокойно като преподавател, който обяснява преподаваната от него материя:
— Ако погледнеш на нещата от моята гледна точка, ето какво ще видиш: интелигентна, очарователна и красива жена, още ненавършила трийсет години, остроумна и страстна. И много изкусителна, стига да поиска — усмихна ѝ се той многозначително, преди да продължи: — С други думи, страхотна мадама според всякакви критерии. — Той замълча и после добави: — Спри ме, ако те смущавам.
Тя го потупа по коляното:
— Прекрасно се справяш. Продължавай.
Логан неспокойно прокара ръка през косата си.
— Затова се опитвам да проумея. Размишлявам през последните няколко дни.
Тя се помъчи да проследи мисълта му. Този път не просто го потупа по коляното, а го стисна.
— Бъди по-ясен, не те разбирам.
За пръв път, откакто го познаваше, прочете нетърпение в погледа му. То изчезна почти веднага и Бет се досети, че е насочено по-скоро към самия него, отколкото към нея.