— Искам да кажа, че не разбирам защо не си имала връзка след бившия си съпруг. — Той замълча, търсейки уместните думи. — Да, имаш син, а според някои мъже това е пречка да започнат връзка. Обаче ти не криеш факта, че си майка, и най-вероятно повечето хора това градче знаят какво е положението ти.
— Да, така е — отговори Елизабет след кратко колебание.
— А и мъжете, които са те канили на среща, са знаели, че имаш син, нали?
— Да.
Той я изгледа замислено:
— Къде са тогава?
Зевс завъртя главата си в скута ѝ и Бет започна да го гали зад ушите, усещайки как вътрешно заема отбранителна позиция.
— Какво значение има? Честно казано, не съм очарована от тези въпроси. Случилото се в миналото си е моя работа, не мога да го променя и проклета да съм, ако ти позволя да седиш и да ме разпитваш с кого съм излизала, кога и какво се е случило. Аз съм такава, каквато съм, и ти би трябвало прекрасно да го разбираш, господин Идвам-пеша-от-Колорадо-но-не-ме-питай-защо.
Той мълчеше и Бет беше сигурна, че обмисля думите ѝ. Когато отново заговори, в гласа му се долавяше неочаквана нежност.
— Не го казвам, за да те ядосам, а понеже смятам, че си най-забележителната жена, която познавам. — Отново замълча, за да се увери, че тя е разбрала думите му. — Работата е там, че според мен почти всеки мъж би се чувствал по същия начин. И понеже ти си излизала с други мъже, особено в градче като Хамптън, където няма много свободни жени на твоята възраст, не се съмнявам, че те веднага са разбрали какъв невероятен човек си. Добре, някои може да не са били твой тип, затова ти си прекратила връзката. Но другите? Онези, които са ти допадали? Все е имало някой, с когото да си допаднете.
Той загреба шепа пясък и бавно разпери пръсти, а песъчинките изтекоха между пръстите му.
— Ето това си мислех, понеже просто не е възможно да не сте си допаднали с някого, но въпреки това ти сама ми каза, че не ти е вървяло с мъжете. — Логан избърса ръката си в кърпата и попита: — Засега не греша, нали?
Тя впери поглед в него, питайки се откъде знае толкова много.
— Не — потвърди Бет.
— Ти също си се питала, нали?
— Понякога — призна тя, — но не ти ли се струва, че влагаш прекалено много в това? Дори ако бях съвършена, както твърдиш, не забравяй, че времената се промениха. Вероятно има хиляди, дори десет хиляди жени, които отговарят на същото описание.
— Може би — сви рамене той, — но не си убедена.
— Не.
Бистрите му сини очи приковаха нейните с нетрепващата си настойчивост.
— Какво? Да не подозираш някакъв заговор?
Той не отговори направо, а грабна още една шепа с пясък.
— Какво можеш да ми кажеш за бившия си съпруг — попита.
— Какво значение има?
— Интересно ми е как гледа той на факта, че излизаш с други мъже.
— Сигурна съм, че не се интересува. Не мога разбера защо изобщо смяташ, че това има някакво значение.
Той изсипа пясъка.
— Понеже — тихо поде Логан и се извърна към нея — съм почти сигурен, че тъкмо той е влизал в къща ми онзи ден.
Деветнайсета глава
Тиболт
Късно в събота вечер, след като Елизабет си тръгна, Тиболт завари Виктор в дневната си, все още по къси панталони и пъстра риза, както беше облечен в деня на смъртта си.
Щом го зърна, се закова на място и се втренчи в него. Не беше възможно, не можеше да му се случва. Знаеше, че Виктор го няма, беше погребан близо до Бейкърсфийлд. Знаеше също, че Зевс би реагирал, ако някой е влизал в къщата, но кучето просто се запъти към купичката си с вода.
Приятелят му се усмихна в настъпилата тишина.
— Има и още — каза той дрезгаво. Тиболт примигна, а когато отвори очи, Виктор вече го нямаше и беше съвсем очевидно, че никога не е идвал.
Виктор му се привиждаше за трети път след смъртта си. Първия път беше на погребението, когато Тиболт зави някъде в дъното на църквата и видя Виктор да се взира в него от края на коридора.
— Ти не си виновен — каза му той, преди да изчезне. Гърлото на Тиболт се стегна и той мъчително се опита да си поеме въздух.
За втори път му се появи три седмици преди Тиболт да поеме на път. Този път се случи в бакалницата, докато ровеше в портфейла си, опитвайки се да прецени колко бири да си купи. По онова време вече пиеше много и докато отброяваше банкнотите, зърна нещо. Виктор поклати глава, но не каза нищо. Не се налагаше. Тиболт вече го знаеше — време беше да престане да пие. А сега и това.
Не вярваше в привидения и съзнаваше, че образът на Виктор не е реален. Никакъв призрак не го преследваше, нямаше никакви посещения от отвъдното, нямаше неспокоен дух, който иска да предаде посланието си.