Не му беше трудно да си представи как Клейтън е прекратил предишните ѝ връзки, но засега не се намесваше в отношенията на Тиболт и Елизабет. Засега Тиболт не го беше забелязвал да шпионира отдалеч, не беше забелязвал нищо необичайно. Вместо това Клейтън беше проникнал с взлом в къщата му, да потърси снимките, когато беше сигурен, че Тиболт е на работа.
Подготвяше ли се?
Сигурно. Въпросът беше с каква цел. Най-малкото — да го прогони от града. Въпреки това Тиболт не можеше да се отърси от усещането, че това надали е краят. Както каза Виктор, имаше и още.
Искаше да сподели с Елизабет сведенията си за бившия ѝ съпруг, но не можеше направо да изтърси какво е чул да подхвърлят в билярдната зала. Щеше да се наложи да ѝ каже и за снимката, а още не беше готов да го направи. Вместо това искаше да я насочи в правилната посока с надеждата тя сама да свърже нещата. След като научеха до каква степен Клейтън е решен да проваля връзките ѝ, двамата заедно щяха да се справят с онова, което той им сервираше. Обичаха се. Щяха да знаят какво да очакват. Всичко щеше да се нареди.
Затова ли беше дошъл? Да се влюби в Елизабет и двамата да изградят живота си заедно? Такава ли беше съдбата му?
По някаква причина не му се струваше редно. Думите на Виктор го потвърждаваха. Имаше и друга причина да дойде. Вероятно фактът, че се бе влюбил в Елизабет, беше част от нещата, но не беше всичко.
Още нещо предстоеше.
Имаше и още.
Тиболт спа непробудно до сутринта, както всяка нощ, откакто беше пристигнал в Северна Каролина. Това беше военна особеност — или по-скоро бойна, беше я усвоил от нужда. Изморените войници допускат грешки. Баща му го казваше. Повтаряше го и всеки офицер, когото Тиболт познаваше. Военният му опит потвърди верността на тези думи. Той се научи да спи, когато е време за сън, какъвто и хаос да цари, убеден, че на другия ден всичко ще бъде по-добре.
С изключение на краткия период след смъртта на Виктор сънят никога не беше проблем за него. Обичаше да спи, харесваше му как мислите му се сплитаха, докато сънуваше. В неделя, когато се събуди, установи, че си представя колело със спици, тръгващи от средата. Не беше сигурен точно защо, но няколко минути по-късно, докато разхождаше Зевс, изведнъж му хрумна, че не Елизабет е главината на колелото, както подсъзнателно беше допуснал. Даде си сметка, че всичко случило се от пристигането му в Хамптън досега се върти около Кийт Клейтън.
Клейтън беше първият човек от градчето, с когото се бе запознал. Беше взел фотоапарата на Клейтън. Клейтън и Елизабет са били женени преди време. Клейтън беше баща на Бен. Той проваляше връзките на Елизабет. Клейтън ги беше видял заедно вечерта, когато Бен си беше насинил окото, с други думи, пръв беше научил за тях. Беше проникнал с взлом в къща му. Клейтън — а не Елизабет — беше причината Логан да дойде в Хамптън.
В далечината се чу гръмотевица — тиха и заплашителна. Явно се задаваше голяма буря, ако съдеше по това колко беше задушно.
Логан осъзна, че не знае почти нищо за Клейтън, освен онова, което Елизабет му е казвала за бившия си съпруг. Когато закапаха първите капки дъжд, Тиболт се прибра вътре. По-късно щеше да отиде в библиотеката. Трябваше да направи малко проучване, ако се надяваше да опознае по-добре Хамптън и ролята на Клейтън в града.
Двайсета глава
Бет
— Изобщо не ме учудва — изсумтя баба ѝ. — Нищо не би ме учудило във връзка с някогашния ти съпруг.
— Той не е мъртъв, бабо.
— Надеждата умира последна.
Бет отпи от кафето си. Беше неделя и току-що се връщаха от църквата. За пръв път, откакто бе получила инсулт, баба ѝ изпълни малко музикално соло и Бет не искаше да я разсейва преди това. Знаеше колко много означава за нея хорът.
— Не ми помагаш — отбеляза Бет.
— Че какво има да ти помагам?
— Казвах ти, че…
Баба ѝ се приведе над масата:
— Знам какво ми казваше. Вече ми го каза, забрави ли? И ако ме питаш дали според мен Кийт наистина е влизал в къщата на Тиболт, ще ти кажа, че това не би ме изненадало. Никога не съм го харесвала.
— Ама наистина ли?
— Хайде да не започваме пак.
— Не започвам пак.
Баба ѝ явно не я чу.
— Струваш ми се изморена. Искаш ли още кафе? Да ти препека филийка с канела?
— Не съм гладна — поклати глава Бет.
— Въпреки това трябва да ядеш. Не е здравословно да пропускаш хранения, а ти пропусна закуската. — Възрастната жена се надигна от масата. — Ще ти препека филийката.