— Всъщност за няколко неща. — Въпреки неприязънта си тя се насили да се усмихне и му посочи към люлката. — Ще седнеш ли?
Той явно се изненада.
— Добре, но не мога да остана дълго. Имам планове за вечерта.
«Ама, разбира се — помисли си Бет. — Или е така, или искаш да си го помисля.» Постоянно ѝ го напомняше след развода.
Седнаха на люлката. Той се люшна напред-назад, после облегна и разпери ръце.
— Готино е, ти ли го направи?
Тя се постара да остави възможно най-голямо разстояние помежду им.
— Логан я постави.
— Логан!
— Логан Тиболт. Работи в кучкарника при баба. Помниш ли, виждал си го.
Той се почеса по брадичката:
— Онзи тип, дето беше тук една вечер?
Като че ли не знаеше!
— Точно той.
— Харесва ли му да чисти клетките и да събира гадориите? — попита Кийт.
Тя пренебрегна очевидната подигравка.
— Аха.
Той въздъхна и поклати глава:
— По-добре той, отколкото аз. — Вдигна рамене и се извърна към нея. — Е, какво има?
Тя внимателно обмисли думите си.
— Не ми е лесно да го кажа… — Замълча, сигурна, че така ще го заинтригува повече.
— Какво има?
— Онзи ден говорих с една приятелка и тя ми спомена нещо, което ме озадачи.
— Какво ти каза? — приведе се към нея Кийт, вече нащрек.
— Преди да ти кажа, искам да знаеш, че са само слухове — приятел на приятеля на приятеля чул еди-какво си, което най-накрая стигна и до мен. Става дума за теб.
— Привлече вниманието ми.
— Ами тя ми каза… — поколеба се Бет. — Каза, че си ме следял, когато съм излизала на срещи. И после си заявявал на мъжете, че не искаш да излизат с мен.
Бет се постара да не го гледа в очите, но с периферното си зрение забеляза как лицето му се скова. Не беше само смаян, а и виновен. Тя стисна устни, за да не прекали с думите.
Лицето му се отпусна.
— Не мога да повярвам. — Забарабани той с пръсти по крака си. — Кой ти го каза?
— Няма значение — махна с ръка тя. — Не я познаваш.
— Любопитен съм — настоя той.
— Няма значение — повтори Бет. — Не е вярно, нали?
— Разбира се, че не. Как изобщо можеш да си го помислиш?
«Лъжец!» — кресна Елизабет вътрешно, но се овладя и не каза нищо. Кийт поклати глава във възцарилото се мълчание.
— Май трябва да си подбираш приятелките по-внимателно. Честно казано, малко съм оскърбен, задето изобщо водим този разговор.
Тя се насили да се усмихне.
— Казах ѝ, че не е вярно.
— Но пожела да се увериш, като ме попиташ лично, а?
Бет долови гнева му и си напомни да внимава.
— Така и така щеше да се отбиеш — подхвърли. — Познаваме се отдавна и можем да разговаряме като възрастни хора — изгледа го с ококорени очи, същинска жертва на невинна грешка. — Притесни ли се, че те попитах?
— Не, но все пак как изобщо си допуснала такава мисъл… — разпери ръце той.
— Не съм, обаче реших да те предупредя, понеже вероятно ти се иска да знаеш какво говорят другите зад гърба ти. Не ми се ще да говорят така за бащата на Бен и го заявих на приятелката си.
Думите ѝ оказаха желаното въздействие: той се наду гордо и самодоволно.
— Благодаря, че си ме защитила.
— Не се нуждаеш от защита, знаеш как клюкарстват хората. Клюките са токсичните отпадъци на малките градове — поклати глава Бет. — Е, как са нещата при теб? Работата върви ли?
— Все едно и също. Как е класът ти тази година?
— Много добри деца. Поне засега.
— Добре. — Кийт маха с ръка към двора: — Сериозна буря, нали? Едва виждах пътя.
— И аз си мислех същото, докато те гледах да се приближаваш с колата. А вчера на плажа беше страхотно.
— Била си на плажа ли?
— Да, с Логан — кимна тя. — Виждаме се от известно време.
— Сериозно ли е? — подметна Кийт.
Тя го стрелна с кос поглед.
— Не ми казвай, че онази жена е имала право.
— Не, разбира се.
Бет се усмихна закачливо.
— Знам, само се шегувам. И за да ти отговоря — не, нещата помежду ни още не са сериозни, обаче той е страхотен.
Кийт долепи длани.
— А какво мисли баба ти?
— Какво значение има?
Клейтън се размърда на мястото си:
— Просто казвам, че подобни ситуации може да бъдат много сложни.
— Какво имаш предвид?
— Той работи тук. Знаеш какво става в съдилищата в днешно време. Излагаш се на опасност да те съди за сексуален тормоз.
— Той не би го направил.
Кийт заговори търпеливо, сякаш изнасяше лекция на някой младок:
— Повярвай ми, всички така казват. Помисли само — той няма връзки в общността и след като работи за баба ти, надали разполага с пари. Не се обиждай, но семейството ти притежава много земя. — Сви рамене. — Казвам само, че на твое място щях много да внимавам.