— Дали някой ще успее да стигне днес до църквата? — зачуди се тя. — Едва виждам през стъклото.
— Дъждът не може да попречи на хората да стигнат до Бога — обади се баба ѝ.
— Не е обикновен дъжд. Видя ли реката?
— Видях я, определено се е разбушувала.
— Ако нивото ѝ се покачи още, може би ще ни отреже достъпа до града.
— Всичко ще се оправи — заяви старата жена.
Бет ѝ хвърли кос поглед.
— Днес си в добро настроение.
— А ти не си ли? Цяла нощ не се прибра.
— Бабо!
— Не те съдя, само го споменавам. Ти си зрял човек и си имаш свой живот.
Бет отдавна беше свикнала с изявленията на баба си.
— Благодаря ти.
— Е, добре ли върви? Въпреки че бившият ти създава неприятности…
— Така мисля.
— Според теб той склонен ли е към обвързване?
— Струва ми се малко раничко да мислим за това. Все още се опознаваме.
Баба ѝ се наведе напред и избърса влагата от прозореца. Капчиците изчезнаха, но следите от пръстите ѝ останаха.
— Аз веднага разбрах, че дядо ти е човекът за мен.
— Той ми каза, че сте излизали шест месеца, преди да ти предложи.
— Така беше. Което не означава, че нямаше да се съглася и по-рано. Познавах го едва от няколко дни, но знаех, че той е човекът за мен. Знам колко налудничаво ти звучи, но с него от самото начало си паснахме като масло и препечена филийка. — Тя се усмихна нежно и започна да си припомня с отнесен поглед: — Двамата седяхме в парка. Оставахме насаме може би за втори или за трети път и си говорехме за птиците, когато едно момче, май не беше местно, се приближи и се заслуша. Лицето му беше мръсно, не носеше обувки, а дрехите му бяха скъсани и твърде големи. Дядо ти му намигна, преди да продължи, сякаш го канеше да остане, и момчето се усмихна. Трогнах се, понеже дядо ти не го прецени само по външния му вид. — Баба ѝ замълча за момент. — Дядо ти продължи да говори. Мисля, че знаеше името на всяка птичка в щата. Разказа ни дали мигрират, къде гнездят и как чуруликат. След малко момчето седна направо на земята и впери поглед в дядо ти, който разказваше всичко някак… вълшебно. Не само момчето го усети. Аз също го почувствах. Гласът на дядо ти звучеше успокоително като приспивна песен и докато той разказваше, реших, че такъв човек не може да се гневи повече от няколко минути и че мъж като него ще остане със съпругата си до края на кивота си. Така реших да се омъжа за него.
Бет беше свикнала с разказите на баба си, но въпреки това се трогна.
— Това е прекрасна история!
— Той беше прекрасен човек. С мъж като него разбираш по-скоро, отколкото си смятала, че е възможно. Долавяш го инстинктивно и си сигурна, че каквото и да се случи, няма да има друг като него.
Вече бяха стигнали до покритата с чакъл алея към къщата на Логан и когато Бет зави и се приближи към къщата, го видя на верандата, облечен с ново сако и току-що изгладени панталони. А когато ѝ махна, тя се усмихна щастливо.
Службата започна и приключи с музика. Солото на баба ѝ беше прието с бурни аплодисменти, а пасторът лично благодари на Логан, че се е включил в последния момент, и на бабчето, задето е показала нагледно чудото на Божията благодат пред лицето на сериозно предизвикателство.
Проповедта беше съдържателна, интересна и изнесена със смирено признаване на факта, че неведомите пътища Божии невинаги могат да бъдат разбрани. Бет знаеше, че пасторът им е една от причините паството на църквата непрекъснато да нараства.
От мястото си на горния балкон тя виждаше прекрасно и баба си, и Логан. Когато Бен прекарваше уикенда с баща си, тя обичаше да сяда на същото място, за да знае той къде да я намери. Обикновено хлапето я поглеждаше два-три пъти по време на службата, а днес се въртеше постоянно и споделяше възхищението си, че се е сприятелил с човек с толкова много умения.
Бет обаче се държеше на разстояние от бившия си съпруг. Не заради онова, което неотдавна беше научила за него — макар че и това беше достатъчна причина, — а за да улесни Бен. Въпреки похотливите пориви на Кийт, в църквата той се държеше така, сякаш присъствието на Бет е опасна подривна сила, която може по някакъв начин да разстрои представителите на клана му. Дядо му седеше в средата на първия ред, а семейството се разгръщаше от двете му страни и на задната редица. От мястото си Бет виждаше как той чете съответните откъси от Библията, води си бележки и слуша съсредоточено всяка дума на пастора. Пееше всяка дума от всеки химн. Бет харесваше най-много него от цялото семейство — винаги се беше държал с нея справедливо и учтиво, за разлика от повечето други. Ако случайно се видеха след църква, дядото винаги отбелязваше колко добре изглежда Бет и как великолепно възпитава Бен.