Разговаряше с нея откровено, но имаше и разделителна линия — Бет разбираше, че не бива да създава неприятности. Дядото прекрасно знаеше, че тя е много по-добър родител от Кийт и че благодарение на нея Бен расте като чудесен младеж, което обаче не натежаваше над факта, че момчето беше и винаги щеше да си остане Клейтън.
Все пак Бет харесваше стареца — въпреки всичко, въпреки Кийт, въпреки разделителната линия. Бен също го харесваше и Елизабет имаше усещането, че в повечето случаи дядото настоява да се вижда с Бен, за да го избави от необходимостта да прекарва целия уикенд сам с баща си.
Но всички тези житейски реалности бяха далеч от мислите ѝ, докато наблюдаваше Логан на пианото. Не знаеше какво да очаква. Да не беше единственият, който е вземал уроци по музика? Да не беше единственият, който твърди, че свири добре? Не след дълго обаче тя установи, че Логан е невероятно надарен и свири много по-хубаво, отколкото бе очаквала. Пръстите му се движеха плавно и без никакво усилие по клавишите и той сякаш дори не четеше нотите пред себе си. Докато баба ѝ пееше, Логан насочи цялото си внимание към нея, за да спазва идеалния ритъм за изпълнението ѝ, което очевидно го интересуваше повече от неговото собствено.
Докато той свиреше, Бет си припомняше историята, която баба ѝ разказа в колата. Мислите ѝ се откъснаха от църковната служба и се насочиха към разговорите, които бе водила с Логан, към силната му прегръдка, към естественото му общуване с Бен. Да, имаше още много неща, които Бет не знаеше за него, и обаче знаеше едно: той я допълваше така, както не бе смятала, че е възможно. Да знаеш не е всичко, каза си тя и в този миг разбра, че Логан е филийката, а тя маслото, както би се изразила баба ѝ.
След службата Бет се отдръпна настрани и развеселена наблюдаваше как хората се държат с Логан като с рок звезда. Добре де, феновете му бяха предимно хора на социални помощи, но въпреки това той беше изненадан и поласкан от неочакваното внимание.
Улови погледа му, в който се таеше молба да го спаси. Тя обаче само сви рамене и се усмихна. Не искаше да се намесва.
Пасторът за втори път отиде да му благодари, че се е включил, и му намекна да помисли дали не би желал да свири и след като ръката на Абигейл се оправи.
— Сигурен съм, че ще измислим нещо — каза пасторът.
Бет се впечатли силно, когато старият Клейтън също отиде при Логан, придружен от Бен. Като Моисей, пред когото Червено море се разделя, старецът не трябваше да чака сред тълпата, за да поднесе поздравленията си. Някъде далеч Бет видя Кийт и изражението му на гняв и неприязън.
— Добра работа, млади човече — подаде ръка за поздрав дядото. — Свирите така, сякаш сте благословен.
По изражението на Логан ѝ стана ясно, че е познал кой е възрастният мъж. Ръкува се с него:
— Благодаря ви.
— Той работи в кучкарника при баба — обади се Бен. — И според мен излиза с мама.
При тези думи тълпата от почитатели притихна, чуха се само няколко неловки покашляния. Старецът впери поглед в Логан, но Бет не можа да отгатне реакцията му.
— Вярно ли е? — попита той.
— Да, господине.
Старецът не каза нищо.
— И е бил морски пехотинец — допълни Бен, без да усеща обществените течения, които се плискаха край него. По лицето на стареца се изписа изненада, а Логан кимна.
— Служих в Първи полк на Пета дивизия от Пендълтън, господине.
След кратко мълчание старецът кимна:
— Признателен съм и за службата ви към страната ни. Днес свършихте чудесна работа.
— Благодаря ви, господине — отговори отново Логан.
* * *
— Много учтиво се държа — отбеляза Бет, когато се прибраха у дома. Тя не коментира случилото се, докато баба ѝ не се оттегли. Навън моравата беше заприличала на езеро, а дъждът не спираше. На връщане минаха да вземат Зевс и сега той лежеше в краката им.
— Защо не?
— Знаеш защо — направи гримаса тя.
— Той не е бившият ти съпруг — сви рамене Логан — и надали има някаква представа какви ги върши той. Защо? Мислиш, че трябваше да го цапардосам ли?
— В никакъв случай!
— Знаех си. Обаче мярнах бившия ти съпруг, докато говорех с дядо му. Все едно беше глътнал червей.
— И ти ли го забеляза? Много ми беше забавно.
— Никак няма да е доволен.
— Ами добре дошъл в клуба — заяви Бет. — След онова, което е направил, наистина заслужава да изяде червей.
Логан кимна, а тя се гушна в него. Той вдигна ръка и я придърпа към себе си.
— Беше много красив, докато свиреше.
— Така ли?
— Знам, че не биваше да си мисля такива неща в църквата, но просто не се сдържах. По-често трябва да обличаш спортно сако.