На децата им беше неприятно да стоят затворени вътре и това бе една от причините Бет да остане в класната стая. Следобед трябваше да се върнат по стаите, където да рисуват или да четат кротичко, вместо да играят футбол или баскетбол и да се гонят на открито. Хлапетата трябваше да изразходват някак енергията си и Бет прекрасно го знаеше. Години наред тя молеше в такива дни просто да прибират масите от кафенето и да оставят децата да поиграят двайсетина минути, за да може следобед отново да се съсредоточат над заниманията си. Никакъв шанс, така ѝ отговаряха, поради законови, здравни, пожарни, хигиенни, охранителни и всякакви други съображения. Когато Бет питаше какво означава това, ѝ поднасяха пространно обяснение, но според нея беше същото като с пържените картофки: не бива да допускаме децата да се тъпчат с пържени картофки; ако го правят, родителите ще съдят училището.
«Добре дошли в света на адвокатите» — помисли си тя. В крайна сметка на адвокатите не им се налагаше да преподават на деца, които цял ден са били затворени в класната стая без междучасие на открито.
Обикновено Бет отиваше в учителската стая, за да обядва, но понеже нямаше достатъчно време да подготви класната стая за предстоящите дейности, тя реши да остане и да се подготви. Тъкмо подреждаше къта за игра специално за такива случаи, когато долови движение на прага. Обърна се, но не разбра веднага кой е. Униформата му беше мокра. В ръцете си държеше кафеникава папка.
— Здрасти, Бет — поздрави я той тихо. — Имаш ли минутка?
— Какво има, Кийт? — изправи се тя.
— Идвам да се извиня. — Той сключи ръце пред тялото си — същинско олицетворение на разкаянието. — Знам, че нямаш много време, но исках да поговорим, когато си сама. Реших да проверя дали си тук, обаче ако моментът не е подходящ, може да се уговорим за друг път, когато ти е удобно.
— Имам пет минути — погледна тя към часовника.
Кийт влезе в класната стая и понечи да затвори вратата. По средата спря и потърси с поглед одобрението ѝ. Тя кимна с единственото желание да приключат по-бързо. Той тръгна към нея и спря на почтено разстояние.
— Както ти казах, дойдох да се извиня.
— За какво?
— За слуховете, които си чула. Не бях напълно искрен с теб.
Бет скръсти ръце:
— С други думи, излъгал си ме.
— Да.
— Излъгал си ме право в очите.
— Да.
— За какво?
— Ти ме попита дали съм прогонил някои от мъжете, с които си излизала преди. Не мисля, че съм ги прогонил, но наистина разговарях с някои от тях.
— Разговарял си с тях?
— Да.
Тя направи всичко по силите си да овладее гнева си.
— И какво? Съжаляваш, че си го направил или че ме излъга?
— И двете. Съжалявам и че го направих, и че те излъгах. Не биваше да постъпвам така. — Той замълча. — Знам, че след развода отношенията ни не са идеални, знам също, че според теб бракът с мен е бил грешка. За това си права. Не бяхме подходящи партньори, приемам го. Но двамата имаме прекрасен син, което, признавам, се дължи много повече на теб, отколкото на мен. Може и да не ме мислиш за най-добрия баща на света, обаче нито веднъж не съм съжалявал, че имам Бен или че той живее с теб през повечето време. Той е чудесно дете и ти си го възпитала невероятно добре.
Бет не знаеше какво да каже. Кийт продължи:
— Но въпреки това се притеснявам, винаги съм се притеснявал. Вече ти обясних, че се притеснявам какви хора ще влязат в живота на Бен, какви ще са познатите и приятелите му, дори хората, с които ти го срещаш. Знам, че не е честно и че според теб това вероятно е намеса в личния ти живот, но просто съм такъв. И, честно казано, се съмнявам, че ще се променя.
— Искаш да кажеш, че вечно ще ме следиш, така ли?
— Не — побърза да възрази той. — Повече няма да го правя. Просто ти обяснявах защо изобщо се случи. Повярвай ми, не съм заплашвал онези мъже. Само поговорих с тях. Обясних им колко много означава синът ми за мен и че да бъда негов баща е най-важното нещо в живота ми. Може невинаги да си съгласна с начина, по който се отнасям с Бен, но ако се върнеш няколко години назад, ще видиш, че невинаги е било така. Той обичаше да идва при мен. А сега не обича. Аз обаче не съм се променил, той се е променил. Не в отрицателен смисъл — нормално е да порасне и всичко останало. Може би трябва да приема факта, че Бен вече не е малко дете.