Бет не каза нищо. Кийт се взря в нея и си пое дълбоко въздух.
— Освен това казах на онези мъже, че не искам да бъдеш наранена. Съзнавам, че наглед съм малко обсебващ, но не съм. Постъпих по-скоро братски, както би постъпил Дрейк. Просто исках да ги предупредя да се отнасят към теб с нужното уважение. Само толкова — сви рамене той. — Не знам, може би някои от онези мъже са изтълкували думите ми превратно, понеже съм полицай и заради фамилното ми име, но аз какво да направя! Повярвай ми, последното, което искам, е да си нещастна. Може и да не се получи помежду ни, но ти си майката на сина ми и винаги ще си останеш такава. — Кийт сведе поглед и запристъпва неловко от крак на крак. — Имаш всички основания да ми се сърдиш, сгреших.
— Да, така е. — Бет остана на мястото си със скръстени ръце.
— Както ти казах, съжалявам и те уверявам, че повече няма да се случва.
Ти не отговори веднага.
— Добре, дано да държиш на думата си.
Той се усмихна почти съкрушено:
— Ще опитам.
— Това ли беше? — попита тя и се зае да вади още пуфове от килера.
— Всъщност исках да поговорим и за Логан Тиболт. Има нещо, което трябва да научиш за него.
Тя вдигна ръце, за да го спре:
— Изобщо не започвай.
Кийт обаче не се отказа. Вместо това пристъпи напред, мачкайки с ръце периферията на шапката си.
— Няма да говоря с него, освен ако ти не поискаш. Да сме наясно по въпроса. Повярвай ми, Бет. Сериозно! Нямаше да съм тук, ако не беше вярно. Дойдох, защото съм загрижен за теб.
Бет направо се смая от наглостта му.
— Наистина ли искаш да ти повярвам, че си искрено загрижен за мен, след като току-що призна, че ме шпионираш от години? И че ти си провалил шансовете ми да започна връзка?
— Изобщо не е свързано с това.
— Чакай да позная… мислиш, че той взема наркотици, нали?
— Нямам представа. Но трябва да те предупредя, че той не е искрен с теб.
— Нямаш ни най-малка представа дали е искрен с мен. А сега си върви. Не искам да разговарям с теб и не искам да те слушам…
— Тогава сама го попитай — прекъсна я Клейтън. — Попитай го дали не е дошъл в Хамптън, за да те намери.
— Край на разговора — заяви Бет и тръгна към вратата. — Излизам и да знаеш, че ако ме докоснеш, ще се разпищя.
Тя мина покрай него и тъкмо щеше да прекрачи прага, когато Кийт въздъхна шумно и рече:
— Попитай го за снимката.
Тя се закова на място при забележката му.
— Моля?
Никога не беше виждала Кийт толкова сериозен:
— Питай го за снимката, която е взел от Дрейк.
Двайсет и седма глава
Клейтън
Клейтън прецени по изражението на Бет, че е успял да привлече вниманието ѝ, но не беше сигурен дали тя разбира какви са последиците.
— Той има твоя снимка — продължи, — която е показвал в билярдната зала веднага след пристигането си в града. Тони е бил там онази вечер и я е видял. Всъщност ми звънна веднага, понеже историята на този тип му се сторила странна, но аз не погледнах сериозно. Миналата седмица обаче Тони дойде да ми каже, че е познал Тиболт, когато го видял да свири на пиано в църквата.
Бет просто го гледаше.
— Не знам дали Дрейк му я е дал, или той я е взел от Дрейк, но само това ми се струва логично. И двамата са служили в морската пехота, а според Тони снимката била по-старичка, отпреди няколко години. — Той се поколеба, преди да продължи: — Знам, че след като признах как съм се държал с другите, ще решиш, че се опитвам да прогоня и него, но няма да говоря с Тиболт. Мисля обаче, че ти трябва да го направиш, и ти го казвам не като твой бивш съпруг, а като полицай.
Бет искаше да се махне, но просто нямаше сили помръдне.
— Замисли се: имал е твоя снимка и само заради нея е тръгнал пеша от другия край на страната. Не знам защо, но мога да предположа. Бил е обсебен от теб, макар още да не сте се познавали, както някои хора се вманиачават по филмови звезди. И какво прави Тиболт? Намира те, обаче не му е достатъчно само да те гледа отдалеч или да се запознае с теб. Вместо това той става част от живота ти, Бет. Така постъпват маниакалните преследвачи. — Кийт говореше спокойно и професионално, което само задълбочи още повече ужаса, плъзнал по вените на Бет.
— Съдейки по изражението ти, за теб това явно е новина. Чудиш се дали казвам истината, или лъжа, и знам, че не съм безукорен. Но те умолявам, Бет — попитай го за свое собствено добро. Мога да присъствам, ако искаш, мога и да изпратя друг полицай, ако предпочиташ. Или извикай приятелка, Мелъди например. Искам само да разбереш колко сериозна е тази история. Колко странна и… зловеща. Положението е опасно и настойчиво те приканвам да го проумееш.