След този отговор целият ѝ свят започна да се руши сякаш с ефекта на доминото. Изведнъж всичко доби смисъл — как я гледаше той при първата им среща, причината да се съгласи да работи за толкова ниска надница, старанието му да се сближи с баба ѝ и с Бен, всичките онези приказки за съдбата…
Снимката беше у него. Беше дошъл в Хамптън, за да я намери. Беше я проследил като дивеч. Бет усети, че започва да се задъхва:
— О, боже!
— Не е каквото си мислиш…
Той протегна ръка към нея и тя разсеяно наблюдава как се приближава, преди да осъзнае какво се случва. Сепнато се дръпна, отчаяно се отдалечи от него. Всичко се оказа лъжа…
— Не ме докосвай!
— Елизабет…
— Казвам се Бет!
Тя изгледа Логан, все едно е непознат, и той свали ръката си. Заговори ѝ почти шепнешком:
— Мога да ти обясня…
— Какво да ми обясниш? — попита тя настойчиво. — Че си откраднал снимката от брат ми? Че идваш пеша от другия край на страната, за да ме намериш? Че си се влюбил в една снимка?
— Не беше така — поклати глава той.
Тя не го слушаше. Взираше се в него и се питаше дали изобщо нещо от думите му е било истина.
— Ти си ме преследвал… — изрече тя по-скоро на себе си. — Ти ме излъга. Използвал си ме.
— Не разбираш…
— Какво има да разбирам?
— Не съм откраднал снимката — каза той със спокоен и равен тон. — Намерих я в Кувейт и я сложих на таблото за съобщения, където смятах, че някой ще си я познае. Само че никой не я взе.
— И ти… си я прибра? — поклати невярващо глава тя. — Защо? Защото си имал някаква извратена представа за мен?
— Не — възрази той и за пръв път повиши тон. Това я сепна и забави мислите ѝ, но само за секунда. — Дойдох тук, защото ти го дължах.
— Как така си ми го дължал? — примигна тя. — Какво означава това?
— Тази снимка… ме спаси.
Бет го чу съвсем ясно, но не схвана думите му. Очакваше още обяснения и в последвалото мълчание чутото ѝ се стори… смразяващо. Косъмчетата на ръцете ѝ настръхнаха и тя отстъпи назад.
— Кой си ти? — изсъска тя. — Какво искаш от мен?
— Нищо не искам. И знаеш кой съм.
— Не, не знам! Нищо не знам за теб!
— Позволи ми да ти обясня…
— Обясни ми тогава защо, ако всичко това е толкова чисто и невинно, не ми каза за снимката веднага след като пристигна? — кресна тя и гласът ѝ отекна в стаята. Представяше си Дрейк и всякакви подробности от вечерта, когато беше направена снимката. Тя размаха пръст към него: — Защо не каза: «Намерих я в Ирак и реших, че сигурно си я искаш»? Защо не ми го каза, когато ти разказвах за Дрейк?
— Не знам…
— Снимката не е твоя, та да я държиш у себе си! Не го ли проумяваш? Не е твоя! Снимката беше за брат ми, не за теб! Беше негова и ти нямаш никакво право да я криеш от мен!
Гласът на Логан се разнесе почти като шепот:
— Не исках да те нараня.
Тя забоде поглед в него и силата на яростта ѝ го прониза.
— Цялата тази история е измама, нали? Намерил си снимката и си съчинил… някаква извратена фантазия, в която изпълняваш главната роля. Играел си си с мен още откакто се запознахме! Изчакал си известно време, за да разбереш какво трябва да направиш, та да реша, че си идеалният мъж за мен, и си го направил, понеже си обсебен и си си въобразявал, че ще ме измамиш да се влюбя в теб! — Видя как Логан трепна, оскърбен от думите ѝ, но продължи: — Планирал си го от самото начало! Това е извратено и нередно. Не мога да повярвам, че се хванах!
Логан леко се олюля, слисан от думите ѝ.
— Признавам, че исках да се запозная с теб — каза той, — но грешиш за причината. Не дойдох, за да те принудя с измама да се влюбиш в мен. Знам, че звучи налудничаво, но постепенно повярвах, че снимката ме предпазва от нещастия и че… кой знае как го дължа на теб, макар да не знаех какво означава това, нито какво ще излезе. Обаче не съм планирал нищо, преди да пристигна тук. Хванах се на работа в кучкарника и после просто се влюбих в теб.
Бет бавно поклати глава:
— Чуваш ли се изобщо какви ги говориш?
— Знаех, че няма да ми повярваш. И затова не ти казах…
— Да не си посмял да оправдаваш лъжите си! Оплел си се в някаква откачена фантасмагория и дори отказваш да го признаеш!
— Престани да го наричаш така! — кресна и той в отговор. — Ти не слушаш. Дори не се опитваш да вникнеш в думите ми!
— И защо да вниквам? Лъжеш ме от самото начало! Използваш ме от първия миг.
— Не съм те използвал — каза той, изпъна гръб и възвърна самообладанието си. — И не съм те лъгал за снимката. Просто не ти казах за нея, понеже не знаех как да го направя, без да ме помислиш за луд.
Тя вдигна ръце:
— Да не си посмял да обвиняваш мен за всичко! Ти ме излъга! Ти пазеше тайни от мен! Аз ти казах всичко! Отдадох ти сърцето си! Допуснах синът ми да се привърже към теб! — изкрещя Бет, но гласът ѝ се прекърши във вопъл и от очите ѝ бликнаха сълзи.