— Мамо, ако се наложи да замина за известно време, ти ще се справиш ли?
— Какво имаш предвид с това „справям се“? И най-вече какво означава „за известно време“?
— Ами… ще бъдеш ли в състояние… ще можеш ли да се справиш с неприятностите от страна на чичо Морган?
— Мога да се оправя със стария Слоут — каза тя и се усмихна. — Всякак ще се оправя с него поне на първо време. Но какви са тези въпроси, Джеки? Ти не си тръгнал заникъде.
— Но трябва — отвърна той. — Честно. — После осъзна, че сигурно звучи като дете, което си проси играчка. За щастие в този момент пристигна келнерката с панерче препечени филийки и чаша доматен сок. Той за миг отмести поглед встрани и когато отново погледна към майка си, тя вече мажеше с конфитюр една от филийките.
— Трябва да замина — повтори той. Тя му подаде филийката със замислено лице, но не каза нищо. — Може да не ме виждаш известно време, мамичко. Искам да се опитам да ти помогна. Затова трябва да замина.
— Да ми помогнеш ли? — възкликна тя и Джек забеляза, че само около седемдесет и пет процента от скептичността й бяха непресторени.
— Искам да се опитам да ти спася живота — уточни Джек.
— Така ли?
— Мога да го направя.
— Значи можеш да ми спасиш живота. Това е твърде интересно, Джеки, то неминуемо ще те превърне в знаменитост някой ден и ще ти осигури най-гледаното телевизионно време. Мислил ли си някога за създаването на развлекателни програми? — Тя беше оставила изцапания с конфитюр нож и объркано кокореше очи, но зад престореното неразбиране той видя две неща — ново припламване на ужасния й страх и смътна, почти неосъзната надежда, че в края на краищата той все пак би могъл да направи нещо.
— Дори ако не разрешиш, аз съм решил и ще го направя. Така че може би е по-добре да ми дадеш съгласието си.
— Е, чудесна сделка, няма що. Особено като се има предвид, че изобщо нямам представа за какво става дума.
— Мисля, че имаш, мамо, имаш някаква представа. Понеже татко съвсем точно щеше да знае за какво говоря.
Тя се изчерви и стисна устни.
— Това е непочтено, Джеки. Не можеш да използуваш това, което, може би Филип е щял да знае, като оръжие срещу мен.
— Не което е щял, а което наистина е знаел.
— Говориш абсолютни глупости, синчето ми.
Сервитьорката постави поднос с бъркани яйца, пържени картофи и наденички пред Джек и шумно въздъхна.
След като тя важно се отдалечи, майка му сви рамене.
— Изглежда, не мога да намеря верния тон с персонала тук. Но глупостите са глупости са глупости, ако цитираме Гъртруд Стайн7.
— Аз ще ти спася живота, мамо — повтори той. — Трябва да отида много надалеч и да донеса нещо, което ще направи това. Тъкмо така ще постъпя.
— Бих искала да разбера за какво говориш.
„Напълно обикновен разговор — помисли си Джек. — Толкова обикновен, както когато искаш разрешение да прекараш няколко дни в къщата на някой приятел.“ Той разряза наденичката на две и пъхна едното парче в устата си. Тя внимателно го наблюдаваше. Наденичката бе сдъвкана, погълната и последвана от хапка пържени яйца. Бутилката на Спийди убиваше като остър камък гърба му.
— А също бих искала да не се държиш така, сякаш не чуваш дребните ми забележки по твой адрес, колкото и тъпи да са те.
Джек упорито преглътна яйцата, набоде няколко солени картофчета и ги напъха в устата си.
Лили отпусна ръце в скута си. Колкото по-дълго той не отвърнеше, толкова по-внимателно щеше да го слуша тя, когато наистина започнеше да говори. Момчето се престори, че мисли единствено за закуската си. Яйца, наденичка, картофи. Наденичка, картофи, яйца. Картофи, яйца, наденичка, чак докато усети, че тя всеки миг ще се разкрещи насреща му.
„Баща ми ме е наричал Джек Пътника — мислеше си то. — Истина е. Така е било, колкото и да не ми се вярва.“
— Джек…
— Мамо, татко не ти ли се е обаждал понякога много отдалече, въпреки че ти си знаела, че по това време трябва да е в града?
Тя вдигна вежди.
— И никога ли не си… влизала в някоя стая, защото си предполагала, че е там, може би даже си знаела, че е там, но не си го намирала?
„Остави я да смели това!“
— Не — отвърна тя.
И двамата позволиха на отрицанието да се измъкне.
— Почти никога.
— Мамо, вече се случи и на мен — каза Джек.
— Сам знаеш, че за това винаги имаше обяснение.
— Ти пък знаеш, че баща ми винаги му намираше цаката, когато трябваше да обясни нещо. Особено, когато нещата изобщо не можеха да бъдат обяснени. Много го биваше. Това е една от причините да бъде толкова добър посредник.
7
Гъртруд Стайн (1874–1946) — американска писателка, живяла в Париж и оказала влияние с творчеството си върху писатели като Хемингуей, Скот Фицджералд и други от тяхното поколение. Има се предвид прочутото й изречение, свързано с концепцията й за изкуството: „Розата е роза е роза е роза е роза.“