Започнах сериозно да се дразня, а също така и да се плаша от това колко точни се оказваха предположенията му. Искам да кажа, че беше надут самодоволен позьор. Но веднага се сетих, че е надут самодоволен позьор с могъщо моргантско оръжие и че е магьосник, и че се намирам в цитаделата му. Реших да продължа да се държа учтиво и казах:
— Сигурното в случая е, че наистина съм любопитен за Дзур планина и с благодарност ще приема всяка информация, която можете да ми предоставите както за нея, така и за обитателите й.
Този път Мороулан ме удостои с физиономия, за която не можах да реша дали е умерена подигравка, или преднамерено навъсване. Каза:
— Много добре, джерег. Един въпрос: Държите ли все пак да намерите този свой кръшнал подчинен?
Позамълчах малко, мъчейки се да намеря словесните капани във въпроса, накрая се предадох и отвърнах:
— Да.
— Много добре. Тогава да отидем при него.
Стана. Аз го последвах. Той пристъпи към мен и като че ли се съсредоточи, само за миг. Помислих дали да не се възпротивя, но взех моментално решението си — друг шанс сигурно никога нямаше да получа. Във всяка работа се налага да поемаш рискове. Позволих телепортът да подейства. Стомахът ми се усука и стените около мен изчезнаха.
3.
Ножът се озова до дясната ми ръка, най-различни билки и други неща — до лявата. Още не знаех кои от вещите си точно съм измъкнал сам, нито исках да го знам, но забелязах връвта с деветте възли, маслиновата клонка с форма на бича глава, миниатюрното медно котленце, еленовата кост, късата каишка от плетена кожа и още няколко неща.
Зачудих се какво ли мога да направя с тях.
Мороулан каза:
— Добре дошъл в Дзур планина.
А стомахът ми каза: „Защо продължаваш да ми правиш това?“
Коленете ми омекнаха и се хванах за влажната каменна стена. Намирахме се на малка площадка, обкръжена от камък, с водещо нагоре тясно стълбище. Високо над мен през малко прозорче се цедеше смътна светлина. Над стъпалата гореше факла и саждите по стената над нея изглеждаха стари. Мястото значи не се използваше често, но беше подготвено.
Скрих колкото можах неразположението си и рекох:
— Очарователно.
Мороулан стъпи на първото стъпало и ме подкани:
— Насам.
За да спечеля време, казах:
— Сетра Лавоуд?
— Очаква ни.
— О!
Вдишах два пъти дълбоко и се заизкачвах след него. Стъпалата бяха високи и тесни, правени за драгари, а не за човеци. И бяха много. Стълбището леко завиваше наляво. В един момент минахме покрай прозорец и се възползвах от възможността да погледна навън. Наистина се намирахме високо в някакви планини. Ако имах повече време, мисля, че гледката щеше да ми хареса, защото зърнах борове и зелена долина. Но имаше също така и сняг и студеният режещ вятър ме перна в лицето през прозореца. Студът му продължи нагоре по стъпалата с нас. Но стомахът ми вече се беше успокоил, така че не можех да се оплача.
Мороулан продължаваше две стъпала над мен. Реших, че трябва да е доста доверчив, да върви с гръб към мен. От друга страна, очите ми бяха на равнището на дръжката на дългия му меч. Това задържа езика ми доста време. Най-накрая обаче рискувах с думите:
— С цялото ми уважение, лорд Мороулан…
Той спря и се обърна.
— Да, драги ми джерег?
— Бихте ли имали нещо против все пак да ме осветлите донякъде, в името на всички демони на Терлоча, какво става?
Той се усмихна загадъчно и продължи да се изкачва. Последвах го. Каза през рамо:
— Какво точно искате да знаете, милорд?
Стори ми се, че в последната дума има леко иронично наблягане.
Отвърнах:
— Например защо изобщо се съгласихте да се видите с мен?
При което по-скоро видях, отколкото чух кикота му.
— Щеше да е глупаво да го откажа, след толкова труд.
Ще ви излъжа, ако кажа, че от този отговор не ме побиха студени тръпки. След още няколко стъпала успях да кажа:
— Значи сте го намислили да дойда при вас?
— Естествено, след като не можехме да ви убедим да дойдете направо в Дзур планина.
— О. Естествено. Колко съм глупав.
— Да.
Стиснах зъби и си замълчах. Дръжката на ужасното оръжие все още беше пред очите ми и направо усещах глада му. Потръпнах и казах:
— Е добре, лорд Мороулан, ето, че дойдох тук. Но защо?
— Малко търпение, милорд — каза той през рамо. — Скоро ще разберете.
— Хубаво.
Помълчах още една обиколка. Мислех за Сетра Лавоуд. Най-вероятно скоро щях да се запозная с нея. Защо? Тези драгари нямаха никаква причина да ме убиват, а и да го искаха, щяха отдавна да са го направили. Какво целяха?