Двама от тях бяха точно пред нас; други се бяха разположили от двете им страни, оформяйки нещо като масивен кръг от тронове, кресла и други подобни. Някои седяха на групи, по двама или по трима, докато други бяха сами. Съществото точно пред мен, може би на петдесетина крачки, беше огромно и зелено. Мороулан тръгна към него. Щом приближихме, забелязах, че е покрито с люспеста кожа, а очите му бяха грамадни и хлътнали. Реших, че трябва да е Барлън, и ме обзе неистово желание да се просна на пода; и досега не мога да разбера защо. Но се овладях.
До него имаше една, която приличаше на драгарка, облечена в рокля с преливащи цветове, с надменно лице и с коса като мъгла. Погледнах дланите й и да, всеки пръст беше с една допълнителна става. Ето ти я и богинята-демон на моите предци, Вийра. Погледнах вдясно от нея, почти очаквайки да видя сестрите й, които легендите твърдяха, че имала. Мисля, че видях и тях — едната дребна и винаги в сянка, а до нея имаше една, чиято кожа и коса течаха като вода. Избягвах да ги поглеждам повече. Овладях трепета си и насила се повлякох след Мороулан.
Имаше и други, но едва си ги спомням, освен една, дето като че ли беше облечена в пламъци, и един, който като че ли непрекъснато чезнеше. Колко бяха ли? Не мога да кажа. Помня няколкото, които вече споменах, и знам, че имаше още. Мисля, че бяха хиляди, а може да бяха и милиони, но ще ме извините, ако не се доверя напълно на сетивата си.
Мороулан, изглежда, ни водеше към една точка между Вийра и Барлън. Щом ги приближихме, гигантските им размери като че ли се оказаха илюзорни. Спряхме се, когато бяхме на петнайсетина стъпки от тях, и изглеждаха едри, но едва ли чак с нечовешки пропорции. Поне на ръст. Барлън беше покрит със зелени люспи и имаше едни такива страшни светлозелени очи. А косата на Вийра продължаваше да блести и облеклото й упорито отказваше да престане да си сменя цвета, формата и тъканта. Въпреки това двамата повече ми приличаха на същества, с които мога да си поприказвам, отколкото останалите в района.
Двамата ни забелязаха едновременно.
Мороулан се поклони, но не толкова ниско, колкото пред Барит. Не се и опитах да си го обясня; колкото до мен, поклоних се доста ниско. Вийра запремества поглед от него към мен и обратно, после погледна към Барлън. Като че ли се усмихваше. За него не съм сигурен.
После отново ни изгледа. Гласът й, когато заговори, беше дълбок, кънтящ и много особен. Все едно че думите й отекваха в ума ми, само че липсваше каквато и да било пауза между чуването им с ума и с ушите ми. Резултатът бе една неестествена, пронизваща яснота на всичко, което казваше. Феноменът бе толкова странен, че се наложи да се спра, за да запомня словата й, които гласяха:
— Виж ти. Изненада.
Барлън не каза нищо. Вийра се обърна към него, после — отново към нас.
— Как се казвате?
Мороулан отвърна:
— Аз съм Мороулан е’Дриен, хергоц на дома на Дракона.
Преглътнах и казах:
— Владимир Талтош, баронет от дома на Джерег.
— Виж ти, виж ти — каза Вийра. Усмивката й беше странна, малко крива и пълна с ирония. — Май и двамата сте живи.
Рекох:
— Как позна?
Усмивката й стана по-широка.
— Когато си в този бизнес толкова дълго, колкото мен…
Тук се намеси Барлън:
— Кажете по каква работа сте тук?
— Дойдохме да измолим един живот.
Веждите на Вийра плъзнаха нагоре.
— Нима? За кого?
— За моята братовчедка — каза Мороулан и посочи тоягата.
Барлън протегна ръка, а Мороулан пристъпи напред и му подаде тоягата. После отстъпи.
— Би трябвало много да държите на нея — каза Вийра, — след като с идването си тук сте се отрекли от правото си да се върнете.
Преглътнах отново. Мисля, че Вийра го забеляза, защото ме погледна и каза:
— Твоят случай не е толкова ясен, тъй като на източняците изобщо не им е мястото тук.
Облизах устни и се въздържах от коментар.
Вийра се обърна отново към Мороулан и каза:
— Е?
— Да?
— Заслужава ли твоя живот?
— Налага се — каза Мороулан. — Името й е Алийра е’Кийрон и е Драконовата наследничка за трона.
Главата на Вийра рязко се отметна назад и тя се вторачи в лицето на Мороулан. Има нещо ужасяващо в това да видиш един бог сащисан.
След малко Вийра каза:
— Значи все пак е намерена.
Мороулан кимна.
Вийра посочи към мен.
— Оттам ли идва източнякът?
— Той помогна за връщането й.
— Разбирам.
— И след като вече е намерена и върната, молим да й бъде позволено да възвърне живота си от мига, в който…
— Спести ми подробностите — отсече Вийра. Мороулан млъкна.
Барлън каза:
— Искате невъзможното.
— Нима? — каза Вийра.
— Освен това е забранено — заяви Барлън.