Свалих торбата, отворих я, порових между безполезните вещерски работи, които бях мъкнал със себе си през цялото време, и намерих няколко листа от келш. Раздадох им.
— Подъвчете ги.
Всички го направихме и въпреки че не се случи нищо забележително и възбуждащо, забелязах, че съм малко по-буден. Мороулан се усмихна:
— Благодаря, Влад.
— Трябваше да се сетя по-рано.
„Аз трябваше да се сетя за това, шефе. Това е моя работа. Извинявай“.
„И ти си уморен. Искаш ли листо? Имам още едно“.
„Не, мерси. Ще мина и без него“.
В далечината вдясно от нас забелязахме нещо като голям правоъгълник. Поехме към него. Оказа се единична стена, с височина около четиридесет стъпки и дължина — шейсет. След като приближихме още, видяхме, че на фасадата й е окачен огромен кръгъл предмет. Пулсът ми се учести.
Малко по-късно тримата вече стояхме и съзерцавахме Цикъла на Драгарската империя.
На другия ден Райет взе каляска в Имперския дворец и отпраши към дома на любовницата си. С него се возеше един Господар на дракони, друг седеше на капрата до кочияша, а третият яздеше до впряга. Лойош прелиташе отгоре, но това не беше част от подготовката.
Наблюдавах ги през очите на познайника си и се възхищавах на изрядната им служба, колкото и напразна да беше. Онзи на капрата слезе пръв, огледа района и влезе направо в сградата, по стъпалата и в жилището, което се намираше на втория етаж на триетажната тухлена постройка.
Ако бяхте там и наблюдавахте, щяхте да видите как кочияшът слезе ловко и задържа вратата за двамата, като в същото време оглеждаше улицата в двете посоки, а също така и покривите наоколо. Райет и двамата дракони влязоха в сградата заедно. Първият вече беше в жилището и го беше огледал. Любовницата на Райет, казваше се Трефа, кимна на дракона и продължи да приготвя охладеното вино. Изглеждаше поизнервена, докато се занимаваше с това, но щеше да се изнервя още повече, докато продължаваше тази история със свидетелстването.
След като огледът на апартамента приключи, другите двама дракони доведоха Райет. Трефа се усмихна бегло и отнесе виното в спалнята. Той се обърна към единия от драконите и каза:
— Мисля, че всичко това взе да й омръзва.
Драконът сви рамене: назначили го бяха да пази един джерег, но не беше длъжен да харесва задачата си, нито него, и предполагам, че не му е харесвало. Райет влезе в спалнята и затвори вратата. Трефа отиде до вратата и й направи нещо.
— Какво е това, миличко?
— Шумозаглушаваща магия. Току-що я купих.
Той се изкиска.
— Нервират ли те?
Тя кимна.
— Предполагам, че ти омръзва.
Тя кимна отново и наля по чаша вино.
След като Райет не се появи в обичайното време, драконите почукаха на вратата. След като никой не отговори, я избиха. Намериха безжизненото му и бездушно тяло на леглото, с моргантски нож, забит в гърдите му. Зачудиха се защо не бяха чули крясъка му, нито отварянето на прозореца. Трефа лежеше до него, упоена и в безсъзнание. Не можеха да разберат как опиатите са попаднали във виното, а Трефа с нищо не можеше да им помогне.
Заподозряха я естествено, но така и не можаха да докажат, че наистина е взела пари, за да го подреди. Тя изчезна няколко месеца по-късно и се справя много добре и до днес, а името й вече не е Трефа, а пък аз няма да ви кажа къде живее.
Широко е разпространено вярването, че ако някой притежава силата да хване огромното колело, което е Цикълът, и да го завърти, времето на сегашния дом ще отмине и ще дойде следващият. Също така мнозина твърдят, че за тази цел ще е необходима достатъчно сила, за да се преодолее цялата тежест, побрана в енергиите на история, традиция и воля, които карат Цикъла да се върти така, както се върти. Докато гледах проклетото грамадно колело, ми беше трудно да си представя някой, който ще има достатъчно сила за това.
А всъщност то не беше нищо особено. Едно голямо колело, окачено на някаква стена посред никъдето. На колелото бяха изваяни символични изображения на седемнайсетте дома. Фениксът беше на върха, Драконът — следващият в поредицата, Атира вече беше отминала. Колко възбуждащо би трябвало да е да си тук, когато то наистина се променя, ознаменувайки преминаването към следващата фаза от драгарската история. В този момент или Императрицата ще абдикира, или вече ще го е направила, или скоро ще го направи, или може би ще откаже и Империята ще потъне в кръв, докато политическото и мистичното отново влязат в съгласие. Кога ли щеше да се случи? Утре? След хиляда години?
Всички, които съм питал, настояват, че това е самият Цикъл, във всякакъв смисъл, а не просто неговото физическо изражение. Аз това не мога да го схвана, но ако вие можете — живи и здрави, дето се вика.