— И, Влад — продължи Сетра, — да знаеш, че съм ти в дълг. И не го казвам току-така. А ако смяташ, че това не може да ти помогне, значи си глупак.
— Тя го казва и от мое име — каза Мороулан.
— Че съм глупак ли?
Той не ми отговори.
— И аз ти дължа нещо — каза Алийра. — Може би някой ден ще ти се отплатя.
Облизах устни. Това заплаха ли беше? Ако да, защо? Всички ме гледаха, освен Чаз, който като че ли търсеше насекоми в ъгъла. Не знаех какво да кажа, затова казах:
— Чудесно. Мога ли вече да се прибирам вкъщи?
Възстанових повечето пари, които беше свил Квион, тъй че накрая май всичко свърши добре. Оттогава съм се виждал един-два пъти с Мороулан и трябва да кажа, че за драгар се държи свястно. Той на няколко пъти ми предложи да се съберем със Сетра и Алийра, но засега мисля да съм пас.
Казах на Кийра, че съм изгубил шишенцето, но колкото и да е странно, тя не изглеждаше притеснена. На Мороулан така и не му казах какво имаше в него. Когато ме попита, само се усмихвам и го поглеждам хитро. Не знам, може и да му го кажа някой ден. Но пък може и да не му го кажа.