- Нужно ли е?
- Да, сър, налага се. - Ремик извади малка мека четка, като онези, които мъжете използват, защото не искат да ги виждат с женска четка, и посегна нагоре. Прекара я бързо и решително през косата му, която според него имаше нужда от подстригване, защото се спускаше рошава и непокорна чак до яката.
Ремик отстъпи назад и се залюля на пети.
- Сега изглеждате прекрасно, господин Аш - каза той с вдигнати вежди. - Макар че е малко дълга.
Аш се изсмя тихо и отвърна:
- Да не се притесняваш, че ще я изплаша? - После добави добродушно: - Сигурен съм, че не ти пука особено какво ще си помисли.
- Сър, аз се грижа винаги да изглеждате добре заради вас самия.
- Разбира се - отвърна тихо той. - Затова те обичам.
Тръгна към младата жена и щом се приближи, се прокашля тихичко. Тя бавно обърна глава; погледна нагоре, видя го и, разбира се, последва неизбежният шок. Той протегна ръце към нея, щом се приближи.
Тя се усмихна, стана и стисна ръцете му. Сърдечно и здраво. Погледна към пръстите и дланите му.
- Изненадвам ли ви, мис Педжит? - попита той, дарявайки я с най-благата си усмивка. - Дори ме сресаха във ваша чест. Нима изглеждам толкова зле?
- Господин Аш, изглеждате прекрасно - отвърна тя бързо. Имаше отривист калифорнийски акцент. - Просто не очаквах, че… Не очаквах, че сте толкова висок. Разбира се, всички казват, че сте…
- А изглеждам ли мил човек, госпожице Педжит? Нали това казват за мен. - Той говореше бавно. Американците често не разбираха неговия «британски» акцент.
- А, да, господин Аш. Много мил. А косата ви е така красива и дълга. Направо прекрасна.
Това наистина беше доста приятно, много забавно. Той се надяваше, че Ремик слуша. Но щом си богат, хората се въздържат от оценка на поведението ти, търсят винаги доброто в решенията ти, в стила ти. Богатството изважда на показ не раболепието, а по-разумната страна на човека. Поне донякъде…
Тя, разбира се, казваше истината. Оглеждаше го с явно удоволствие и това му харесваше. Той стисна леко ръцете и? и после ги пусна.
Заобикаляше бюрото, а тя се настани отново на мястото си, но без да откъсва поглед от него. Лицето и? беше тясно и с твърде дълбоки бръчки за толкова млада жена. Очите и? бяха синьо-виолетови. Беше красива посвоему - с пепеляворуса коса, разрошена и все пак хубава, и с изящни, но измачкани стари дрехи.
Точно така, не ги изхвърляй, не ги давай в магазин за втора употреба, придай им нов живот само с помощта на няколко шева и ютия; съдбата на фабрично произведените неща се крие в тяхната издръжливост и в промяната на контекста. Смачкана коприна на флуоресцентна светлина, елегантни парцали с пластмасови копчета в цветове, които природата никога не би създала, с чорапи от толкова здрав найлон, че от него могат да се усучат въжета с невероятна якост, стига хората да не ги разкъсат и да ги изхвърлят в кофите за боклук. Толкова много неща можеха да се направят, толкова много начини имаше… Ако притежаваше съдържанието на всеки кош за боклук в Манхатън, той можеше да натрупа още един милиард само от онова, което откриеше в тях.
- Възхищавам се на работата ви, госпожице Педжит - каза той. - За мен е удоволствие най-после да се срещнем. - Направи жест към плота на бюрото. По него бяха разпръснати големи цветни фотографии на нейните кукли.
Нима бе възможно да не ги е забелязала? Тя, изглежда, преливаше от удовлетворение, бузите и? поруменяха. Вероятно бе малко замаяна от неговия стил и маниер. Той обикновено замайваше леко хората, понякога дори без да иска.
- Господин Аш - каза тя. - Това е един от най-важните дни в моя живот. - Изрече думите, като че се опитваше да ги осмисли, а после внезапно се изчерви, вероятно защото бе казала твърде много.
Той се усмихна още по-лъчезарно, наклони леко глава - навик, който хората харесваха - защото така я погледна от долу на горе, въпреки че беше много по-висок.
- Искам вашите кукли, госпожице Педжит - каза той. - Всичките. Много ми харесва работата ви. Боравите така умело с всички нови материали. Вашите кукли не приличат на никои други. Точно това търся.
Тя се усмихна против волята си. Това винаги беше много вълнуващ момент, за тях и за него. Харесваше му да я прави щастлива!
- Моите адвокати обясниха ли ви всичко? Съгласна ли сте с условията?
- Да, господин Аш. Всичко разбрах. Приемам предложението ви, изцяло. Това е моята мечта.
Тя нежно наблегна на последната дума и този път не заекна, нито поруменя.
- Госпожице Педжит, май имате нужда от човек, който да води преговори вместо вас? - подкачи я той. - Не помня да съм измамил някого, но наистина ще бъда доволен, ако ми напомните какво сме се договорили, за да бъда коректен към вас.