Точен, безшумен и неуловим, ERS-1 беше една от най-добрите инвестиции на правителството на бившия президент Митеран. НАТО се домогваше до услугите им. Руската мафия вече бе опитала да изпиратства информация в своя полза по време на първия конфликт с Чечня. Дори иракчани си играеха от време на време да прехващат радиоизлъчванията му и да крадат от ценната му база картографски данни.
Преди 19,00 ч. орбиталната част от Операция Шарпантие бе напълно завършена. Оставаше само да се изчака събраната електронна информация да бъде декодирана и превърната в изображения чрез операция, подобна на онази, която НАСА използва за данните, получени от последните космически полети до Марс.
Никой в Тулуза не смееше дори да си помисли, че операцията може да се провали за втори път за по-малко от двайсет и четири часа.
ZEUS
Всичко бе въпрос на минути.
След последното сканиране на „окото“, когато над Южна Франция бе паднала вече нощ, мощният Zeus започна да бълва първите видими резултати от Операция Шарпантие. Този компютър, носещ името на всемогъщия бог на Олимп, извършваше няколко милиона операции в секунда и имаше честта да е единственото европейско оборудване, способно да превърне електронните импулси, изпратени от геостационарните сателити, в ясни изображения.
И така, една след друга снимките, направени по вертикалата на Дижон, Байо, Еврьо, Шартр, Амиен, Реймс и Париж — в този ред, — започнаха бавно да се появяват на мониторите и да се оформят върху карта от пиксели с големина почти половин метър страната.
Мишел Темоен чакаше.
Инженерът приглади мустаци, щом видя, че първата снимка е вече готова; въздъхна, сякаш от това зависеше животът му, и въоръжен със силна лупа, се наведе над нея да огледа релефа на терена. Без съмнение това беше Дижон. Но и онази „грешка“, от която толкова се боеше, беше там.
Всъщност доста пиксели в изображението се появяваха, кой знае защо, в бяло. Просто така, сякаш на това място земята се бе изпарила.
Темоен подозираше най-лошото.
Една след друга аномалиите започнаха да се появяват периодично в различни параметри, с различни очертания и в следващите изображения. Инженерът не можеше да си обясни причината за подобна „дупка“. Сякаш малък ескадрон от black holes11 бе погълнал каквото и да е имало в тези координати, които при всички случаи представляваха пояси от повърхността с големина не повече от хиляда квадратни метра.
Zeus даде звуков сигнал.
Седемте странни сивкави петна с неопределени очертания се бяха появили за втори път върху всеки от фотографираните градове.
Всъщност да се говори за петна бе твърде силно казано. По-скоро ставаше въпрос за съвсем малки, подредени една до друга хоризонтални черти, закриващи онова, което беше отдолу. Погледнато хладнокръвно, сякаш някаква „контраемисия“ бе успяла да блокира зеницата на електронното око на ERS-1, да разфокусира картината и да пропусне точно тази част от географската информация.
Това обяснение не беше съвсем научно — вярно е — и от чисто техническа гледна точка нямаше никакъв смисъл. И най-лошото бе, че Темоен го знаеше.
Всичко беше така, както му бяха описали. Река Евре, тиха и кристално чиста, плискаше леко води в каменния канал, по който я бяха отбили, безучастна към наплива от поклонници, вдъхващ живот на безбройните ханове и гостилници в района. На изток, точно след Порт дьо Гийом, над тихите й води се издигаше красив мост, водещ към Опито — двуетажна странноприемница, строена от бенедиктинците, да дава подслон и храна на духовниците от техния орден, пристигнали тук. И над всичко това, запълвайки голяма част от обозримия хоризонт на града — хълмът. Величествено възвишение, заобиколено от безброй малки къщички, разположени в низ от концентрични кръгове, пресичащи се около масивния храм, където се съхраняваха мощите на свети Любен.
Нямаше нужда да питат. Поели по единствената павирана улица на града, щяха да стигнат, волю-неволю, до мястото, към което се бяха запътили.
Беше обикновен делничен ден в Шартр. Пазарът за животни в сряда гъмжеше от хора, дошли от цялото плато Бос да си набавят всичко необходимо за зимата. Рождество Христово наближаваше. Кози, овце, някоя и друга крава, магарета и най-вече прасенца бяха струпали зад временните дървени заграждения по павирания централен площад. Сърцето на града тънеше в оглушителна врява и в киселата миризма на тор.