— Винаги сме смятали, че Вратите се отварят, за да се възкачваме на Небето, нали, Ваше Преосвещенство?
— Да — кимна отецът, без да разбира много добре какво искаше да каже старият Василий.
— А всъщност не е така. Зад идеята фикс да се опазят Вратите затворени и под контрол се крие някакъв ирационален страх, обзел както поборниците на Светлината, така и тези на Мрака.
— Страх ли? Какъв страх? Не сте споменавали никога за това.
— Защото Жан Йерусалимски не го е написал. Зашифровал го е в една графика, която се повтаря във всеки от оригиналните екземпляри на творбата му.
— Продължавате да увъртате — настоя Теодор.
— Ще се задвижат невидимите панти на Голямата врата, която скоро ще се отвори, но не, за да се възкачим ние на Небето, а за да слезе то тук и да дойде царството му. И „онези горе“ да се завърнат. Ние, потомците на онези, които според Библията са се събрали с дъщерите човешки, винаги сме се бояли от това завръщане.
Теодор го погледна с недоумение.
— Какво искате да кажете?
— Сигналът, който сателитите са уловили, е за тях, за „онези горе“. Не разбирате ли? Това е математическа формула. Написана е на Божия език, който абатът от Клерво е разбирал така добре. Жан Йерусалимски го е казал съвсем ясно. Увил е всеки от своите lapsit exillis в пергамент, на който предупреждава онзи, който успее да го разчете, какво ще се случи. И щом lapsit се появява на бял свят, механизмът се активира.
— А графиката, за която споменахте?
— Погледнете какво казва брат Роже.
— Да, вярно — съгласи се той и започна да рови в купчината листове с имейли, която носеше. — В доклада си говори за някакъв пергамент. Чакайте да видя. Ето. Всъщност казва, че плочата, която инженерите извадили в Амиен, била увита в пергамент и праща копие от изобразеното на него.
— Покажете ми го.
Епископът подаде съответния лист на стареца и той, с трепереща ръка, го постави до последния свитък от тамплиерския ръкопис. Двете рисунки бяха като две капки вода. Копирани майсторски и педантично от един и същи художник.
— Погледнете.
— Сега виждам онова, което е видял Яков.
— Да. Завръщането. Скоро ще бъдат тук.
И като казаха това, Василий и Теодор се прекръстиха.
ПОСЛЕДНА БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
ПРОРОЧЕСТВОТО НА ХЕРМЕС
Мнозина говорят за завръщането на Древните. Това не е фантастика.
В Kore Kosmou — една от малкото книги, посветени на херметическата наука и приписвани на египетския бог Тот, когото евреите припознават като Енох — има потресаващ разказ, който хвърля светлина върху този въпрос. Разказ, тясно свързан, разбира се, с предходните страници. В него богинята Изида разказва на малкия си син Хор, че Тот — богът на мъдростта, е описал всички небесни тайни в поредица от книги, които сам скрива някъде в Египет. Става въпрос за книги, които могат да променят облика на Земята, но които ще бъдат открити едва когато настъпи подходящият момент.
Изида — богиня на всички богини, обяснява това на своето отроче така:
Този разказ, скъпи сине, не може да остане недовършен; трябва да ти предам какво каза Хермес (Тот), когато остави книгите. Той каза така: „Тези свети книги, написани от тленните ми ръце, бяха помазани с мирото на безсмъртието от Него, създателя на всичко, който е нетленен във времето, и ще останат невидими за очите и скрити за хората, които идват или се раждат в долините на тази земя (Египет), до момента, когато небесата, вече прастари, не създадат хора, достойни за тях“. И като изрече тези думи за написаното от него, Хермес бе приет в храма на вечността.
Дали не сме вече на прага на това време? Мисля, че е така.