— Pax et bonum17, братко! — Майеле се наведе към него. Сграбчи бокала на Едмънд, отпи и му го върна. — Това няма да трае дълго. Братята ни са се намесили в наша защита. Самият твой приятел и покровител Уилям Тръсел се е застъпил за нас.
Дьо Пайен кимна в знак на съгласие. Тръсел беше легенда — англичанин, присъединил се към Юг дьо Пайен след като кръстоносците бяха нахлули и превзели Йерусалим преди петдесет и три години. Мъж, преминал седемдесет и петата си година, ветеран, с когото се отнасяха като с герой, почитан и уважаван от ордена.
— А, добър ден, братко Бейкър, братко Търифър, братко Смит, братко Кук — саркастичният поздрав на Майеле отекна в залата, докато по-нисшите по ранг сержанти от ордена се трупаха, за да получат дажбите си.
Подигравателните му думи явно достигнаха и до великия магистър, защото скоро след това при тях се появиха широкоплещести сержанти. Двамата мъже бяха вдигнати на крака и избутани по протежението на сводест коридор към площада и после към подземието за покаяние под старата джамия. Дьо Пайен примигна, когато босите му стъпала докоснаха нагорещените плочи на калдъръма. Светлината го заслепи, а слънчевите лъчи бяха жежки като разпален огън. Филип опита да се подиграе с неприятното усещане, като затанцува джига за удоволствие на придружителите им. Докато те опитваха да усмирят наказания, Дьо Пайен заслони очи с ръка и се взря в гледката над стените на Храма — кулите и наблюдателниците на базиликата на Гроб Господен. Тук, замисли се той, в сърцето на Йерусалим, докато армиите на кръстоносците бяха вилнели из улиците на Свещения град като изгладнели вълци, Юг дьо Пайен и неговите сподвижници бяха стигнали до големия плочник и продължили към Купола на скалата18, надолу в тъмата, където великият Соломон бе построил конюшните си. Легендата разказваше, че Юг и братята му — първата група Бедни братя от Храма, бяха открили съкровища, по-ценни от всяко злато, сребро или прелестни рубини. Реликви, предмети от времето на Христос! Трънената корона, впила се в плътта на святата глава; гвоздеите, приковали ръцете и краката му; плащаницата, в която повили трупа му, и платното, с което покривали лицето му и което, както се твърдеше, още носело чудотворния отпечатък на лика му.
— Сър! — Сега сержантите бяха хванали здраво Майеле. Мъжът начело помаха на Едмънд да ги последва.
Спуснаха се по стръмни стъпала в студения мрак и под сводеста галерия, която вонеше на масло и смола, а стените й проблясваха, сякаш мокрени от вода. Отвориха една врата към тъмнична килия и бутнаха Дьо Пайен и Майеле, които седнаха върху натъпкания сламеник.
— Кога ще приключи това? — попита Едмънд.
— Скоро — Майеле припълзя из помещението, взе лампата и я постави помежду им.
— И защо? — пита отново Дьо Пайен. — Защо бе убит граф Реймон?
— Слуховете пъплят като мишки в плевня — измърмори Майеле. — Та какво бе графът, ако не поредният владетел, грабещ територии, разкъсващ Светите земи като комат хляб? Навярно свада между барони — Майеле се изсмя сам на шегата си. — Охранени владетели, подкрепяни от още по-охранените си свещеници.
— Тогава кой го уби? И защо?
— Казват, че онези, които се опияняват от хашиша. Асасините — тайна мюсюлманска секта, управлявана от господаря им — Стареца от планината. Франките ги мразят, турците ги ненавиждат. Според мълвата те са виновни. Те и техните водачи живеят високо в планините и сеят смърт. Хайде, Едмънд — гласът на Майеле омекна, — не може да не си чувал легендите? Как, когато Стареца излиза, го придружава глашатай с огромна датска брадва, чиято дръжка е обкована със сребро, а към нея са прикачени заплетени възли. Той върви, а глашатаят обявява: „Махнете се от пътя на онзи, който държи в ръце съдбата на кралете.“
Гласът на Майеле трепна през сенките и разтревожи още повече Дьо Пайен.
— Ала защо граф Реймон? Защо им е било на асасините да убиват точно него?
— Само Господ знае.
— И защо ни пратиха от Белия замък да бъдем негови закрилници?
— Само Бог и великият ни магистър знаят това, Едмънд. Стояхме далеч от Йерусалим цяла година, заключени в твърдината в Ливан.
— Не и ти — отвърна Дьо Пайен и се раздвижи върху неудобния сламеник. — Ти бе пратеникът на крепостта в Йерусалим и по други земи. — Рицарят замлъкна заради острия рев на рог, последван от далечния звън на камбани, отбелязващи нов час в деня на братята.
17
Pax et bonum (лат.) — Мир и добро. Фразата е била обикната и често ползвана от свети Франциск от Асизи. — Бел.прев.
18
Куполът на скалата е свещено място за мюсюлмани, евреи и християни. Намира се в Йерусалим. Мястото се смята за свято от християните, тъй като се вярва, че именно там Авраам щял да принесе в жертва сина си Исаак. — Бел.прев.