Краят на гражданската война дошъл бързо и неочаквано. Юстъс, синът на Стивън, припаднал, задушавайки се в абатство „Сейнт Едмъндс“, след като бил застанал начело на жесток набег из околните местности. Санлис от Нортхемптън и Мърдак от Йорк, най-доверените съветници на краля, също се споминали по това време, както и неколцина други. Всъщност толкова много от поддръжниците на Стивън умрели толкова скоропостижно и така навременно, че историци като Т. Калахан започнали да изтъкват като причина за смъртта им отровителството. Дейвид Крауч обаче отхвърля такова твърдение в научната си работа във връзка с крал Стивън, като изтъква „изключително силна бактериална инфекция“, правейки си извод от броя на смъртните случаи сред изтъкнатите личности по време на този едногодишен период. Въпреки всичко това списъкът със смъртните случаи в кралските среди е изненадващ. Вторият син на Стивън — Уилям — бил тежко ранен при инцидент край Кентърбъри, докато самият Стивън според хронистът Гервас от Кентърбъри „заболял от чревно разстройство, придружено от вътрешен кръвоизлив“. Кралят починал след кратко боледуване в Дувър на 25 октомври 1154 година, като оставил свободен пътя на Хенри от Анжу, който бил в цветущо здраве, да вземе властта.
Както Стивън, така и Матилда покровителствали Ордена на тамплиерите, който останал неутрален по време на гражданската война. Ала след като Хенри от Анжу станал крал, орденът рязко се разраснал. Короната и великите благородници били достатъчно щедри в множеството си дарения. Тамплиерите се сдобили със земя и станали могъща сила до 1308 година, когато Едуард II най-накрая се обърнал срещу тях. Думата „temple“87 все още присъства в значителен брой топографски наименования в Англия.
Борли в Есекс винаги се е радвал на злокобна репутация. Професионалният ловец на духове Хари Прайс го нарича „най-обитаваната от духове къща в Англия“. Причините за паранормална активност, описвани като случили се там, са разисквани в много книги и памфлети. Възможността тамплиерите да са имали имение там също е била отчитана като още една причина за подобни феномени. Темпъл Бруър в Линкълншир също има страховита история. У. Х. Сейнт Джон Хоуп написал статия за мястото, включена в „Археология“88 през 1908 година (том 61). В нея той споменава предходен текст от преподобния Дж. Оливър (публикуван през 1837 година), който твърдял, че под старото тамплиерско имение били открити тайни помещения. И в тези стаи „имало угаснали въглени, смесени с човешки кости“. Истината зад подобно откритие никога не е била установена.
88
Archaeologia Cantiana. Годишно издание на „Археологическо дружество на Кент“. — Бел.прев.