— Времето се промъква — промълви Майеле — като крадец. На дневната светлина всичко ще излезе наяве, Едмънд. Да, аз бях пратеник на тамплиерите. Събирах клюките и брътвежите на братята, отсявайки плявата. Познаваше ли Уокън, един от братята ни, англичанин? — Дьо Пайен поклати глава. — Беше прокуден от ордена!
— По какво обвинение?
— Някои казват, че заради магьосничество, заради упражняване на тъмните изкуства, заради призоваване на демоните, подчинени на ангела на мрака. Не знам цялата истина. Според мълвата той е бил арестуван, съден тайно и признат за виновен. Трябвало да го пратят обратно в Англия, окован във вериги. Друг англичанин — Ричард Берингтън — трябвало да го придружава. Познаваш ли Берингтън? — Едмънд отново поклати глава. — Както и да е — въздъхна Майеле. — Уокън може да е избягал. Берингтън обаче със сигурност изчезнал, поне така твърдят приказките.
— Може би великият магистър желае и ние да изчезнем.
Филип се изсмя и поклати глава:
— Не, братко, не и това.
— Какво се случи? — Дьо Пайен отново се върна на въпроса, който го тормозеше. — Какво всъщност се случи в Триполи? Защо бяхме там? Защо бе убит граф Реймон?
Майеле не отвърна. Звук от стъпки отекна в коридора. Вратата се отключи и отвори, а един сержант им махна да се изправят и да го последват.
Бернар дьо Трамле ги очакваше в осмоъгълната си стая в дома на тамплиерите — приземно помещение, украсено с прекрасни разноцветни гоблени. Първото от паната изобразяваше падането на Йерусалим преди около петдесет години. Второто представяше историята на тамплиерите от тяхното създаване до подкрепата, оказана им от свети Бернар от Клерво. Третото — признаването на ордена от страна на папството и издаването на булата „Milites Dei et Militia Dei — Воините на Бога, Армията на Бога“. Папата бе изобразен, ограден от двете си страни от свети Петър и свети Павел, а заглавието на декрета, поставящ тамплиерите под пълната власт на папството, написано на сребрист пергамент, излизаше от устните на светия отец.
Дьо Трамле седеше на престол насред тези прелести зад широко писалище от полирано канелено дърво. В далечния ъгъл двама писари преписваха документи, а трети разливаше горещ восък върху ръкописи, за да ги запечата с печата на Ордена на Храма, изобразяващ двама Бедни рицари, споделящи един кон, и символизиращ другарство и смиреност. Тази добродетел липсваше върху зачервеното гневно лице на великия магистър, както и в разкошните му покои с пищна мебелировка, килими от агнешка вълна и свещи от пчелен восък. Бернар се облегна назад в стола си и посочи с пръст Едмънд и Майеле.
— Отново ще бъдете приети в нашите редици в залата утре. За да се подготвите… — той вдигна ръка и помаха с пръсти. Един от писарите се изправи, взе два плаща от закачалката на стената и забърза през стаята. Дьо Пайен и Филип се загърнаха и седнаха на столовете, които им донесоха. — За да се подготвите — повтори магистърът, — ще изчетете великата творба на Бернар „De Laude Novae Militiae — Във възхвала на новото рицарство“19.
— Вече съм я чел — отвърна Майеле.
— Тогава ще я прочетеш отново.
— Господарю — Едмънд внимателно подбираше думите си, — какво се случи в Триполи?
— Граф Реймон бе убит от асасините, мохамедани еретици, укриващи се заедно със своя тъй наречен принц — Стареца от планината. Колкото до това защо — Дьо Трамле направи физиономия, — графът нападнал един кервансарай, който бил под тяхна защита.
Великият магистър се втренчи ядно в Едмънд, воднистите му сини очи бяха изпъкнали, червената му брада стърчеше, а брадичката му бе вирната предизвикателно, сякаш се готвеше да отхвърли всяко възражение. „Лъжеш — бързо заключи Дьо Пайен. — Фучиш, но защо?“
— По-важното е — продължи Бернар и отвърна поглед, — че граф Реймон бе под защитата на Ордена на Храма. Стареца от планината трябва да бъде спрян, съден, принуден да плати обезщетение, да признае мощта на Храма. Двамата ще предвождате пратеници в планините — великият магистър възпря възражението на Дьо Пайен с вдигната ръка. — Ще вземете шестима сержанти и един писар. Ще настоявате за извинение и отплата.
— И какво ще стане — изръмжа Майеле, — ако той прати главите ни, набучени и изсъхнали, в кошница?
— Няма да го направи — успокои го Бернар. — Вече получих писмените му уверения. Ще бъдете посрещнати подобаващо.
— Той отхвърля ли обвинението? — попита го Едмънд.
19
Смята се, че през 1128 година Бернар от Клерво създава трактата, с който призовава рицарите от благородно потекло да се присъединят към редиците на тамплиерите. Произведението днес е възприемано и като опит да се систематизира кръстоносната доктрина. — Бел.прев.