Многоуважаваният ветеран бе настанен в просторни покои, гледащи към плочника на Храма, чиито отворени прозорци предлагаха омайна гледка към града и Елеонската планина отвъд него. Полираното кедрово дърво, ползвано за настилката на пода и за направата на мебелите, блестеше и излъчваше изтънчен аромат. Гоблени красяха стените, бродирани везани килими покриваха пода. Таванът бе с висок свод, от чийто център висеше колело21 с множество лампи, закрепени по края му — то можеше да се спуска, за да бъдат палени фитилите, щом паднеше мрак. Купи с плодове — портокали, смокини и ябълки — бяха наредени по плоските капаци на раклите. В ъглите имаше кошници със свежи цветя — скални рози, камбанки и ружи, чиито чудни аромати се смесваха със сладките благоухания на смола, канела и смирна, пъхнати в кесийки и поставени пред мънички отвори в стените. Раираното пухкаво коте на Тръсел се бе излегнало като император на подплатено ниско столче. Самият Тръсел седеше на стол с висока облегалка и се взираше в църковна книга, поставена така, че да улавя светлината, нахлуваща от отворения прозорец зад гърба му.
Старият англичанин се изправи, когато Дьо Пайен влезе. Беше висок, кокалест мъж с изгърбени рамене и ръце, дълги като на истински майстор на меча. Неподредената му сива коса се спускаше до раменете, а цветът на лицето му напомни на Едмънд изсъхнал пергамент. Тръсел стисна протегната ръка на Дьо Пайен и припряно му махна да седне на стола до неговия. Докато си разменяха любезни думи, Едмънд изучаваше лицето на домакина си. Тръсел беше дълбоко почитан в ордена ветеран, герой, нахлул през стените на Йерусалим, проправил си път през редиците на опитните египетски войници, които сформирали основата на градската защита. Беше си проправил път сред тях и бе обезглавил вещиците, които египетският владетел бил поставил зад линията на отбраната — зли магьосници с лица, изкривени от омраза, с мръсни усти, сипещи проклятия. В онези времена Тръсел бе срещнал всички герои на ордена: Юг дьо Пайен, Годфроа дьо Сент-Омер, Елеонор дьо Пайен и непоколебимия й съпруг Теодор Гърка. Именно Теодор и Елеонор бяха отгледали Едмънд и откакто се помнеше, той навестяваше Тръсел, който пълнеше главата му с разкази за всички дръзки и благородни подвизи на Ордена на Храма. Сега обаче възрастният мъж слабееше, а мощното му тяло страдаше от треска и язви, които никога не оздравяваха. Понякога мисълта му се залутваше, очите му се изцъкляха като стъклени, лицето му се отпускаше, ала сега то изглеждаше съсредоточено и загрижено. Старецът посочи към ръкописа, който четеше:
— Фулк дьо Шартр, описанието му на похода към Йерусалим. Много е добър, Едмънд — той се опомни, нави ръкописа на руло и погледна смутено към Дьо Пайен. — Със съжаление разбрах какво се е случило в Триполи. Как са те обвинили. Дьо Трамле е глупак, надменен и непочтен… — Тръсел като че щеше да продължи, ала вместо това се тупна по гърдите. — Mea culpa, съгреших. Не бива да говоря така за нашия велик магистър. Едмънд, ти няма да ме издадеш в ордена, нали?
Дьо Пайен се приведе и нежно обхвана в длани лицето на стареца.
— Учителю, господарю, благодаря ти за загрижеността, ала съм объркан. Защо убиха Реймон от Триполи? Какво се случва тук, в ордена? Сигурно си чул, че заедно с Филип Майеле сме пратени при Стареца от планината.
Тръсел кимна и изражението му стана тъжно. Докосна ръкописа с ръка с изпъкнали вени и се загледа в един от гоблените.
— Имам видения, нали знаеш. В мъртвилото на нощта идват съновиденията. Кораби плават на запад — гласът му отслабна до шепот, — издигат се черни знамена, мачтите се пречупват, а бурни ветрове ги запращат в дълбините. Ще дойде, Едмънд, отмъщението, Йерусалим под обсада. Кръстът ще си отиде и откровенията на кръстоносците няма да бъдат нищо повече от сънища на ветрогонци. — Уилям вдигна ръка, за да възпре уплашеното възклицание на Дьо Пайен. — Сънувам — продължи той после — как по пътищата на запад конете чаткат с копита и отнасят мрачното си послание из сънени, златни, обагрени от есента полета. — Тръсел вдигна поглед. — Ще се събират на кръстопътища, пред огромните порти на катедрали и дървените греди на селски параклиси. Ще се сбират на мъждивата светлина на свещите в хановете или на блясъка на огньовете в лоното на замъци, а хладната тъма ще натежи от стонове за нашите глупави грехове, извършени от гордост и алчност. Чуй ме, Едмънд, флаговете на Антихриста ще бъдат въздигнати, знамената на сатаната ще се развяват над този град, някога осветен и пречистен от присъствието и кръвта на Христос. Наближава буря и тя няма да бъде спряна от недовършени молитви, изречени в трескав шепот. — Старият рицар се усмихна на себе си и продължи: — Пиша своя хроника за живота тук, в Светите земи. Спечелихме земята, превзехме града, ала огледай се около себе си. Кралят ни — Балдуин III — е затънал в интриги. Великите владетели разделят Светите земи на държави, градове и графства. Те сплетничат и се карат, докато новите заплахи надвисват. Домът на Ордена на Храма не прави изключение. Дьо Трамле е амбициозен, безскрупулен, не е далновиден. Пуснали сме корени тук, но те се простират чак до Франция, Бургундия и Райнланд. Бернар иска още. Говори, че ще проводи пратеници в Англия, които да се намесят в гражданската война между крал Стивън и братовчед му Хенри Фицемпрес от Анжу. Иска да пусне корени и там, да сграбчи място, близко до короната — Тръсел замлъкна, премигна и изтри белезникавата пяна между устните си. — Omnia mutanda — всичко се променя. Погледни ме, Едмънд, веднъж ядох глави на плъхове пред Антиохия, преди Боемунд да щурмува градските порти. Ядох плъхове и дъвках хамути и кожите, с които обвивахме краката си. Сега всеки ден мога да избирам измежду три супи в чест на Светата Троица.
21
В оригинала — колело на света Екатерина — колело с шипове, на което е трябвало да бъде разпъната светицата. В религиозната живопис света Екатерина често е изобразявана редом с такова колело. Впоследствие така биват наричани подобни колела, използвани за осветление, както и вид фойерверки. — Бел.прев.