— Ами Триполи? — попита Дьо Пайен.
Тръсел поклати глава:
— Нещо се губи — измърмори старецът. — Само Бог знае защо си бил там. Не знам, Едмънд, наистина не знам. — Той направи пауза, сетне добави: — Зловещи сили заплашват ордена ни.
— Учителю?
— Тук, в дома на Храма в Йерусалим, се говори как Хенри Уокън, един от нашето братство, е бил арестуван и отлъчен — Тръсел бързо надзърна зад рамо, сетне и зад Едмънд, сякаш някой подслушвач можеше да се крие край вратата. — Вещерство и магия — изсъска той.
— Небивалици! — измърмори Дьо Пайен.
— Не са небивалици, не са — Тръсел се примъкна по-близо. — Тук открихме реликви. Още стоят скрити. Има го и тайното знание. Цели петдесет години нашият орден се смесва с мистиците на исляма и разучава кабалата на юдеите. Всички тайни на царството се крият тук. Ти казваш, че са небивалици, е, аз съм съгласен, ала отвъд тези стени сатаната ни обсажда. О, да, господарят Сатана! — Тръсел се разтревожи още повече, облегна се и пропя: — „Веждите му са гъсти, лицето — плоско с хищни очи и нос на котка, вълчата му паст е раззината и показва бивни като на див глиган, кървави и остри.“22 Приказки за деца, Едмънд, ала сатаната наистина дебне тук, както и из пустинните земи. Ах, да, аз съм го виждал — старецът вдигна бързо пръсти към устните си, — малка черна фигура на скалите. Изчезва като насекомо, очите му святкат в зелено посред бял ден, впивайки се като червеи в сърцата човешки.
— Учителю, учителю, моля те! — Дьо Пайен прехапа устни. Дали мислите на Тръсел се губеха, примесени със сънищата?
— Огледай се, Едмънд — Тръсел се втренчи в него, — сега ние набираме последователи на изток чак до Иберия и на север — до ледената пустош на Норвегия и Швеция. Ние, тамплиерите, сме мощни като бенедиктинците и цистерианците. Подчинени сме пряко на папата. Притежаваме сърцето на Храма, крепости в Акра, Газа и Белия замък. Владеем великите съкровища на нашата вяра и въпреки това много от нас са ненаситни за още, и заради това желание дали се замисляме кого привличаме в редиците си? Мъже, които са убивали, които са извършвали гнусни светотатства, мъже, търсещи убежище, престъпници в родните си страни. Дьо Трамле ще има много да обяснява. Толкова е алчен…
— А тук, в Йерусалим? — Едмънд отчаяно се опитваше да върне разговора към темата, която го вълнуваше.
— Бернар дьо Трамле жъне, каквото е посял. Клюкарите и сплетниците говорят, че имало сборища, тайни общности в братството, отдадени на едно или друго, но това може и да са кръчмарски раздумки. Ние сме под обсада и бойните кули на ада, претъпкани от нашите врагове, настъпват — Тръсел сви юмрук. — Тъмни души вече са приети в нашия орден!
22
Героят цитира текст от „Ивейн или Рицарят с лъва“ — творба на средновековния френски писател и поет Кретиен дьо Троа, смятан за най-ярка фигура измежду създателите на класически рицарски романи през ХII в. — Бел.прев.