Дьо Пайен кимна. Взе ръката й между дланите си и целуна връхчетата на пръстите й.
— Мадам, за мен ще бъде удоволствие. Ще направя каквото мога.
Сетне Едмънд отстъпи, поклони се и си тръгна.
Глава трета
Нито християни, нито турци знаят откъде произлиза тяхното име — асасини.
Едмънд дьо Пайен, Филип Майеле, Тиери Парменио и шестимата им сержанти напуснаха сградите на Храма на следващия ден. Преди това всички посетиха изповедалнята пред „Пиета“-та в параклиса на Дева Мария. Всеки от тях коленичи и се вгледа в изваяното лице на техния измъчен Спасител. Тялото му бе свалено от кръста и поставено в скута на опечалената му майка. Дьо Пайен призна шепнешком незначителните си прегрешения, включително помислите за Изабела Берингтън. Получи опрощение и отиде в преддверието на параклиса, където запали свещички пред иконата на свети Христофор, могъщ закрилник, предпазващ от внезапна, насилствена смърт. Останалите се присъединиха към него. Там ги срещна и Дьо Трамле, който носеше запечатана чанта с писма за предводителя на асасините в неговото убежище в планината, на изток от Белия замък на тамплиерите. Картите бяха връчени на Парменио, който щеше да им бъде водач и преводач. Месата бе отслужена, нафората бе раздадена, изречени бяха благословиите, причастията бяха взети. След приключването на литургията, всички се събраха на големия плочник. Следобедното слънце все още бе силно и блестеше по сградите на Храма. Бернар дьо Трамле и неговите маршали и сенешали изрекоха благословиите си. Дьо Пайен и спътниците му се качиха на конете. Черно-бял тамплиерски гонфалон23 им бе връчен като официален флаг на отряда. Над главите им изреваха рогове, следвани от разгарящ кръвта ек на фанфари покрай стените на вътрешния двор. Дьо Пайен наклони три пъти гонфалона във възхвала на Светата Троица и те напуснаха Храма през Красивата порта, която отвеждаше към града.
Едмънд, който пазеше жив спомена от варварското нападение в Триполи, беше силно разтревожен. Всеки път оставаше поразен от противоположностите на Йерусалим. Предполагаше се, че градът е дом на молитвите, и все пак беше трудно да си представи това, докато заедно със спътниците му, изгубени всеки в своите мисли, се придвижваха под палещите слънчеви лъчи и после в почти пълната тъма на тесни, мръсни улици и закрити пазарища, осветявани единствено от трепкащите пламъчета на газени лампи и от мъждивото сияние на свещи с парлива миризма. Слънцето проникваше през процепите на платнищата, опънати между допиращите се плоски покриви. От време на време стигаха кръстопътища, окъпани в светлина, и после се гмуркаха обратно в чернотата, смърдяща на изпражнения, готвено, мърляви дрехи, потни тела и пропити с отвратителния мирис на евтино, многократно прегаряно масло. Стените от двете им страни блестяха, сякаш твърдите камъни изпускаха собствената си пот. Гласове крещяха и се молеха, бърбореха на различни езици и надвикваха нестихващия шум на претъпканите пазари. Навалицата намаляваше или се тълпеше, докато те напредваха навътре в града по търговската улица към главния път, отвеждащ към Портата на Ирод в западната част на града.
Дьо Пайен се замисли за мрачните догадки на Тръсел за случващото се в Йерусалим — град, привличащ всевъзможни хора — нещо, което Едмънд си припомни, докато направляваше коня си през гмежта от дебели и богати арменци; страховито изглеждащи воини от сухите земи на Йордания; туземци от безводните местности около Мъртво море, парцаливи и с лукави очи; бедуини; араби и християни, враждебно настроени и тревожни, чиито сурови лица бяха белязани с множество бойни рани. Вниманието на Едмънд бе привлечено и от красотата на жените: светлокоси хубавици с розови страни, смугли гъркини с ярко татуирани кожи, бедуинки, обвити в черно от глава до пети, с изключение на процепа за очите. Мъже и жени от всички раси, говорещи на всякакви езици, струпали се в Йерусалим да дирят спасение или печалба, но обикновено и двете. Уличници мамеха от отворените прозорци. Сводници и продавачи на плът предлагаха всякакви видове тайни наслади дълбоко в сенките зад тях. Търсачи на реликви с лица, зачервени от лъжовно въодушевление, обявяваха поредната находка. Готвачи и чираците им изскачаха иззад сергиите си с шишове с набодено печено месо, смесено със зеленчуци и покрито с тежки подправки, прикриващи лошия вкус и миризмата на развалено. Водоносци досадливо предлагаха за продан калаени чаши, пълни със студена чудодейна вода от къпалнята на Силоам24.
24
Къпалнята, където е прогледнал слепия, излекуван от Иисус според Евангелските текстове. — Бел.ред.