Той млъкна и се взря в Парменио, който приклекна наблизо с ръка върху устата. Дьо Пайен скри изненадата си, ала бе уверен, че бе зърнал жеста на генуезеца, бързото движение на пръстите, с което бе направил знак на Майеле. Парменио обаче имаше остро око, забеляза погледа на Едмънд и се засмя.
— Предупреждавам го да бъде благоразумен — прошепна Тиери, а огънят окъпа в светлина хитрото му лице. Водачът кимна с глава и рече: — Тези провансалци не са глупави като магарета, на каквито се преструват. Те са лично избрани и знаят повече езици, отколкото предполагаме. Те са съгледвачи на Дьо Трамле.
— Ами ти, Парменио? — попита Едмънд. — Ти такъв ли си? Тази история с изкупването на греха ти към мен…
Майеле, отпуснал глава на гърдите си, се изсмя тихо. Парменио цъкна с език и седна, заслушан в звуците, долитащи от мрака — разбягването на нощните същества и едва чутият писък на прилепите. Нощният въздух ставаше много студен, топлината от нагретите от слънцето камънаци беше отслабнала. Парменио хвърли още съчки в огъня.
— Едмънд, аз съм лекар, търгувам с билки и отвари. Движа се като сянка по Божията земя. Също така събирам и разменям информация за владетелите на този свят. Да, и преди съм работил за Ордена на Храма, Дьо Трамле знае това, ала в Триполи беше различно. Видях наемници да размазват с камъни главичките на бебета, след като изнасилваха и убиваха майките им. Беше наистина ден на ярост — той се усмихна накриво, — но се възхищавам на онова, което ти стори. Освен това научих, че съм нападнал не просто тамплиер, а потомък на великия Юг дьо Пайен. Храмът никога нямаше да забрави това — Тиери разпери ръце, — затова и реших да изкупя вината си. А Дьо Трамле се зарадва, че може да ме ползва, особено сега. — Сетне, сякаш искаше да смени темата, той посочи в мрака към светлинката на далечна газена лампа. — Чудя се какво ли е написал великият магистър в онези писма. Какво е намислил да се случи в Хедад.
— И което е още по-важно — Дьо Пайен потърка брадясалата си буза. — Какво можем да очакваме ние от шейх Ал Джебал? Никога преди ли не си идвал насам, Парменио?
— И да, и не. Научих туй-онуй за асасините.
— Какво по-точно? — настоя Майеле.
— Последователите на пророка Мохамед са разделени — едните се считат за последователи на зетя на пророка — Али, а другите имат свои претенции за истинност. Това разделение се засилва все повече и повече. В последвалите граждански войни се появили и намерили своя разцвет и други секти, включително назаритите или хашишините27 — пушачите на хашиш, събрани от Хасан ибн Сабах. Той се обградил с така наречените федаини — преданите. Този култ не само се отделил от основната група вярващи, но и им обявил война. Асасините завладявали каменисти местности и построявали своите крепости. Преданите имат и свое облекло — обличат се в чисто бели дрехи и слагат кървавочервени пояси и сандали. Всички те носят по два дълги извити ножа. Според легендата федаините използват хашиш и опиум, смесени с вино. През вековете пращали своите хора да убиват противниците им, понякога открито, а друг път — предрешени като камилари, водоносци, просяци, свещеници. Някои от мъжете, които срещнахме по пътя — Парменио протегна ръце към пламъците, — може да са били федаини.
— Ала ние сме в безопасност, нали? — Майеле потупа кожените дисаги с писмата.
— Да, ние сме защитени — съгласи се Тиери и замлъкна заради странния вой, който отекна в нощта, последван от врясъка на някакво животно, заловено от хищник. Смразяващото ръмжене и писъците заглъхнаха. — Стига Стареца от планината да е дал дума за сигурността ти — продължи той, — ти си в безопасност. Те наистина спазват много строги порядки на гостоприемство спрямо хората, които ги търсят. Останалите тръпнат от страх пред Стареца. Асасините имат хапливо, черно чувство за хумор. Веднъж избрали своята жертва, те често й пращат сусамова пита с медальон със змия като предупреждение за онова, което я очаква. Жертвата се събужда и открива питата и медальона край постелята си, както и две закривени ками, украсени с червени ширити, забити в земята наблизо. С годините влиянието и мощта на Стареца и неговите федаини нараснали. Те сами се отбраняват в самотната си планинска крепост. Издигнати от камък, непревземаеми и неуязвими, подобни замъци могат да бъдат защитавани от малцина, пък макар и обсадени от многохилядни армии.
— Вярно е — измърмори Майеле. — Как би могла която и да е настъпваща армия да се изхрани в страна като тази?
— Точно така — съгласи се Парменио. — И така се родила легендата. Всеки недоволен, от бреговете на Средиземно море до границите на Самарканд, бърза да се присъедини към мъжа, който носи името шейх Ал Джебал, Стареца от планината. Най-ценената твърдина на асасините се намира в орловото гнездо на Аламут в Персия. Ако вярваме на сказанията, на върха на тази стръмна планина Стареца строи рай — опасана със стени градина с най-плодородна почва, напоявана от подводни ручеи. Истински Едем, с всякакви дървета, басейни с бистра вода, мраморни фонтани, изливащи най-прекрасни вина, лехи, засадени с екзотични растения, омайващи редки благоухания. Навсякъде има беседки и шатри, отвън оградени с цветя, а отвътре украсени и застлани с коприна. Най-изкусни майстори покрили пътеките в този рай с разноцветни плочи, които улавяли слънчевите лъчи. Пойни птички чуруликали от златни кафези. Пауни, прелестни в своите хилядооки оперения, пристъпяли гордо в тучната, хладна зеленина. В градината се влизало през порта от чисто злато, обсипана със скъпоценни камъни. Там водели федаините да пият упойващо вино, поднесено от най-прекрасни, чувствени девици… — Парменио млъкна, осъзна се и се засмя, когато собствената му уста се напълни със слюнка заради описваната картина.
27
Последователите на сектата на назаритите били изключително ефикасни убийци. Според източниците те пушели хашиш, с помощта на който изпадали в религиозен екстаз. Спорно е дали прякорът „хашишин“ или „хасашин“ произлиза от името на опиата или от името на предводителя им — Хасан Сабах. За европейците произнасянето на думата „хашишин“ било трудно и те я трансформирали в „асасин“, а оттам и в английския и в други езици навлиза думата „assassin“ — убиец. — Бел.прев.