Младият монах я гледаше с очакване.
— Мадам, тези дяволски обвинения, отправяни към тамплиерите, винаги са били лъжовни.
— Нима? — прошепна възрастната жена. — Чуй ме сега. Нашият орден бе създаден от Юг дьо Пайен в Светите земи. Благословен бе от Бернар от Клерво, осветен бе от папи и почитан от принцовете на днешния свят. Не е чудно, че тамплиерите укрепнаха и станаха могъщи, ала в края на краищата, монахо, мечтите загиват, идеалите избледняват. Ab initio — от самото начало ги е имало онези, които са се вълнували от преследването на свещени реликви и жадували силата, която те носели със себе си. И още по-лошо — изсъска възрастната дама, — някои от тях обърнали взор към тъмни измислици, призовавали сенки и демони, обгърнати от адски пламъци. Наемали вещици, които събирали отровните билки на Тесалия. Създали гнездо за магията, покварили нашия орден като отровно тисово дърво, впило дълбоко корени в някое гробище, в човешките гробове, смучейки зловредните сокове, за да отрови въздуха. О, да — добави още тя и попипа ръкописите, струпани върху плоското капаче на ковчежето, обковано с желязо, — братко, проучи тези тук. Проучи ги внимателно. Пиши, както и преди, от своя гледна точка, следвай събитията и разкажи историята. — Старицата пристъпи към стреловидния прозорец, наблюдавайки как вечерната мъгла се стели като було над земите на Мелроуз. — Призови миналото — гласът й стана рязък. — Червеношийките и славеите не оцеляват дълго в клетка, нито пък истината, когато е пленена. Прочети всички тези ръкописи, братко, и ще срещнеш сатаната, така както можеш да го зърнеш и в кристал или искрящ сапфир, ослепителен заради огньовете на пъкъла.
Част първа
Триполи, Светите земи
Есента на 1152 година
Глава първа
Граф Реймон бе поразен от мечовете на убийците при портите на града.
— Смутно време, време на откровения, знамения и предзнаменования! Небесата ни се чумерят, защото сме загубили пътя! Нашите души, със зеещите язви, ще се продънят в ада. Около нас няма нищо освен празни гробове, изгнили и гниещи трупове. Водата може и да се просмуква в земята. Ала кръвта напоява небесата и призовава справедливостта Господня да блесне като светкавица. Греховете, извършени в затворени и тайни покои, ще бъдат изложени на показ по широките плочници и площади на пъкъла, където бесилките и колелата за мъчения ще тъмнеят пред вечните пламъци на гнева Божи. Приканвам ви да се покаете! Превзехме Йерусалим, ала загубихме правия път! — Проповедникът, облечен в мръсни животински кожи, повдигна тоягата си и посочи към ясното синьо небе, ширнало се над блесналия бял Триполи, надничащ над Средиземно море. — Покайте се! — изкрещя той в последен опит да прикове вниманието на слушателите си. — Покайте се, преди портите на гибелта да зейнат и да отприщят мощта адова.
Рицарят от Ордена на тамплиерите Едмънд дьо Пайен се приведе сред звуци на скърцаща кожа и докосна ръката на английския си другар Филип Майеле.
— Боиш ли се, Филип? Страх ли те е от онова, което предстои?
На длъгнестото, смугло и изсечено лице на англичанина се появи усмивка. Той прокара пръсти през сивеещата си коса, израснала до бялата мантия на раменете му. Почеса се по брадата и мустаците, а кафявите му очи светнаха с циничен пламък.
— Едмънд, ти си мека душа, която ще бъде брулена от много тъмни вихрушки, преди да загрубее. Огледай се. Животът е какъвто беше и какъвто ще бъде вовеки веков.
Рицарят се изсмя, когато спътникът му се намръщи на подигравката с молитвата „Слава на Отца“.
Дьо Пайен веднага се сети за решението, което бе взел след последната си изповед, да не си придава важност и да не бърза да се обижда. Усмихна се насила и кимна, увивайки юздите на коня около дланите си, облечени в рицарски ръкавици. Двамата с Майеле се движеха бавно по улицата на Алепо към портите на Триполи. Придружаваха граф Реймон, управника на града, който се канеше да го напусне, за да се събере и сдобри със съпругата си Мелизанда в Йерусалим. Дьо Пайен притвори очи, за да не гледа блъсканицата. Всъщност му се искаше сега да беше при братята си, неговите сподвижници — воините монаси. И въпреки това отвори очи и хвърли поглед към Майеле — не всички братя следваха идеала и откровенията. Нима Майеле не бе отлъчен с камбанка, Светото писание и свещ6 заради убийството на свещеник в Когшал — град на онзи обвит в мъгли английски остров накрай света?
6
Някогашен ритуал на отлъчване от лоното на църквата, при който се звъни с камбанка, затваря се библия и се угася свещ. — Бел.прев.