— А каква е цялата истина?
— Ах — Низам затвори очи. — Преди години, когато бях воин, твоят прачичо и дядо ти поведоха хора в тези планини. По време на едно такова нападение бяха убити братята ми, в ръкопашна схватка срещу лорд Юг. Вярно е, загинаха геройски, ала пролятата кръв си остава пролята. Шест месеца по-късно лорд Юг, лукав като змия, нападна отново. Зимният сняг се топеше и той направи засада на един керван, натоварен с припаси от Аскалон. Жена ми, майката на Утама, пътуваше с кервана. Тя беше пленена. Лорд Юг обаче се отнесе към нея с подобаваща почит. Изпрати ги живи и здрави, нея и свитата й, обратно при мен заедно с едно съобщение: Орденът на Храма не воюва с жени и деца. — Низам отвори очи. — Е, тамплиере, в какво положение ме поставя това? Трябва да ти кажа какво си ти, Едмънд дьо Пайен. Ти си мечтател в тъмна стая. Живееш в заблуда. Не осъзнаваш какво се случва в собствения ти орден. Трябва да отвориш очи, да извадиш камата си и да застанеш с гръб към стената — Низам извади парче пергамент изпод една възглавница и му го подаде. — Вземи това и нека твоят Бог бъде с теб. Дългът ми е платен.
Глава пета
Заради престъпленията ни врагът провеси труповете на убитите с въжета на крепостната стена.
Аскалон, който се гордееше със звучни титли: Мостът на Сирия, Южната врата към Йерусалим и Портата към морските пътища на Изтока, бе под обсада. В сърцето на прекрасния град се въздигаше джамия, нейните колони от блестящ черен мрамор подпираха тежките каменни стени. До нея се стигаше по алея с колонада от бял варовик, със сводове и под от искрящ мрамор. Стените около вътрешния двор бяха изкусно украсени с мозайки от злато и сребро. Фонтани изливаха бистра вода в дълбоки корита, където посетителите можеха да утолят жаждата си. В сенчестите ъгли на това светилище мамелюците30 на турския управител — безстрашни воини, загърнати в сребристочерни наметала, наблюдаваха прииждащите поклонници. Всякакви хора идваха тук: пустинни странници, облечени в своите дрехи от камилска кожа; турци в тъмни кожи; нубийци в огненочервено; мрачни наемници с щитове, провесени на гърбовете им; кадии, облечени в кожи, пристъпващи бавно под слънчобраните си; търговци в ярко раирани одежди; просяци, обкръжени от мухи, изправени на тънките си крака, с подути кореми и дървени купи за подаянията, провесени на вратовете им. Забулени жени се движеха като привидения. Святи мъже присядаха в сенките. Пророци, куртизанки и вестоносци, високомерните и злочестите — всички прииждаха в Аскалон, преди да се отправят на път към завладяния от франките Йерусалим, за да посетят Купола на скалата, да се съберат в Пещерата на душите31 и да почетат святото място на възнесението. Сега всички те бяха в капан, както и мъжете и жените из пазарищата, където персийските килими се трупаха на купчини до денкове с коноп, стъкленици с маслиново масло, кутии с подправки и ковчежета, пълни с бисери. Всички бяха под обсада — евреите в техните сини роби, както и арменците и венецианците, които трябваше да носят клупове около шиите си, за да се отличават като чужденци.
Управителят на Аскалон бе напълно слисан. Франките внезапно бяха тръгнали на похода, изскачайки от мрачните си крепости — поток от мъже, обединени под пъстрите си знамена, прииждащи под флаговете на Балдуин III, който бе решен да превземе това ключово морско пристанище. Шпионите и съгледвачите на управителя, възседнали най-бързите коне на Арабия, бяха препуснали в галоп сред вихрещи се облаци прах през голямата Порта на Йерусалим, понесли ужасните вести. Кръстоносците отново бяха потеглили на поход! Страшната кавалерия на франките се сбираше и се подготвяше да връхлети гръмовно и да помете всяка съпротива. Орди от стрелци бяха следвани от дълги редици въоръжени мъже, лека конница и пехота. Зад всички тях се търкаляха тежките обсадни машини на обоза, балистите, катапултите, тараните и бойните коли, претъпкани със смола, катран и главни за палене и изстрелване.
Аскалон щеше да бъде обграден, смачкан, разорен и опожарен. И което бе още по-лошо — Орденът на Храма — онези отмъстителни воини монаси с дългите си надиплени одежди от бял златоткан брокат, с шапките, нахлупени върху обръснати като за война глави, с лица, полускрити от гъстите бради — се беше присъединил към обсадата. Великият магистър Дьо Трамле бе събрал ветераните си и се бе появил като най-пламенен поддръжник на Балдуин. Тамплиерите бяха разположили лагера си, техните тъмни кожени шатри бяха стегнато издигнати около мястото, където бе синята палатка на великия магистър и алено златистата шатра параклис, в която бе олтарът и свещените реликви. Аскалон щеше да бъде нападнат. Господарят Трамле бе настоял на това. Той бе откликнал на повика на крал Балдуин, като в действителност бе оттеглил от Свещения град всички воини от ордена си, тъй като той държеше всички големи замъци и аванпостове в Светите земи. Тамплиерите затегнаха обсадата. Аскалон бе впримчен, затворен в себе си, и гарнизонът му нямаше друг избор, освен да развее по кулите и стените черния флаг на войната. Управителят показа своето непокорство пред кръстоносците с биене на тимпани, трясък на цимбали и бумтене на гонгове. И сега вече земята между градските стени и предните редици на воините кръстоносци бе покрита с трупове, гниещи в жегата. Неумолимото пърлещо слънце изгаряше белезникавите и сиви камъни на Аскалон, както и палатките на обсаждащите. Кръстоносците се надяваха на бърз, безжалостен изход. Аскалон обаче се противеше. Нападателите се гневяха в жестокия пек, а раздразнението им се засилваше от упорития пустинен вятър, който им придаваше собствената си жарка настойчивост.
30
Мамелюци — роби от тюркски, кавказки или славянски произход, обучавани и превръщани във войници, които приемали исляма и служели в армията и в личната гвардия на халифите. С течение на времето се превърнали в елитна военно-политическа каста, от която възникнали и мамелюкски династии, властвали дълги години в Египет. — Бел.прев.
31
Пещерата на душите се намира под Купола на скалата под камъка, на който Авраам щял да пожертва сина си Исаак и от който според ислямската традиция Мохамед се възнесъл в рая. — Бел.прев.