— Поръчах си вино — разправяше той на висок глас, разположил се на подобния си на трон стол. — Рекох на чирака на търговеца, че ще платя при доставката на виното. Той ме последва до катедралата. Изчакай отвън, викам му, а сам влизам и започвам да омайвам свещеника. Доведох, викам му, племенника си да се изповяда, ама понеже е алчен, та чак ненаситен за пари, скъперник и половина, та не можел ли той, каноника, да го поучи и в замяна да получи като дар бъчвите с вино, които карам в каруцата? Че как няма да се съгласи свещеникът! Излиза с мене пред катедралата и вижда, че чиракът пази виното. Рекох му да изчака, отидох до чирака и му викам, че тоя тлъст, богат поп го търси да уредят сметките.
Бурен смях посрещна края на историята на Жан за взаимното недоумение, в което изпаднали и изповедникът, и прегрешилият. Последният си искал парите, а свещеникът го укорявал как може да е толкова алчен. Накрая истината излязла наяве, но нямало следа ни от Жан, ни от виното.
Елеонор съзнаваше, че Жан е лъжец и самохвалко, но се възхити на хитростта му. Юг и Годфроа от своя страна наблюдаваха какво се поднася от плячката, която Жан беше завлякъл при «тършуването», както се изразяваше той, и се опитваха сами себе си да убедят, че всичко донесено от него е дошло по законен път. Все пак, щом императорът не им беше подсигурил прехраната, какъв друг избор им оставаше на кръстоносците, освен сами да си я осигурят? Но като гледаха как Грозника и Изрода се хвалеха с великолепните дрехи и скъпоценностите, с които се бяха върнали в лагера, тревогата на Юг и Годфроа се засилваше. Подозренията им потвърди и Теодор, грък и странстващ наемник, присъединил се към армията на граф Реймон и станал близък с Бедните братя. Бил роден близо до Смирна, а предците му били гърци и нормани. Въртеше меча умело, притежаваше свой жребец и товарен кон. Беше невисок, с брадато, мургаво лице. По природа беше любезен и внимателен, и бързо привлече вниманието на Юг и Годфроа с познанията си за турците, за гръцката армия и местността, която прекосяваха. Видя се, че е и способен воин. Той позволи на Юг и Годфроа да разгледат доспехите, които носеше: обточен с метални плетеници кожен елек над кожена ризница, покрита с тънки пластини, яка с подобна направа и ръбест метален шлем. Стреляше добре с лъка и умееше да хвърля копие. Роден воин, Теодор се беше сражавал срещу бугрите, аланите и турците. Той предизвика възхитата на франките с разказите си за турците, в чийто земи се готвеха да нахлуят, описа ги като пъргави бойци, кръвожадни и свирепи, превъзходни конни стрелци, които с уменията си винаги объркваха враговете си. Разказа и за безмилостната дисциплина на императорската армия, тежката и леката им конница, а също и добре организираната им пехота, предвождана от имперските стражници. Описа им как Алексий е разделил армията си на турми, наброяващи около три хиляди души и чийто подразделения били осем «нумери», всяко от които с по триста и петдесет души. Запозна ги с множеството военни постове и знаменосци, както и с военният им ред. Византийската армия била добре подготвена за война, имала обоз, строители и лекари. Организацията на византийците дълбоко впечатли Юг и той започна да прилага наученото за военната им дисциплина и към Бедните братя от Храма. Раздели ги на група от десетима, които нарече «конрой». Отдели рицарите от останалите бойци и определи кои точно измежду тях ще се занимават с готвене и кои ще се грижат за болните и ранените. Възложи задължения и на жените и децата.
Теодор закъсня за пира на Просителите. Едва пристигнал обаче, той шепнешком поведе разговор с Юг, говорейки бързо на «лингва франка», наречието на Средиземноморските народи. Юг напрегнато слушаше, после се извърна и пошепна на Елеонор, че според Теодор хората на Жан не са намерили храната, а са нападнали и плячкосали дома и земите на високопоставен тукашен благородник. Гърците нямаше да си затворят очите пред подобно престъпление. Утрото потвърди предположенията на Теодор. Слънцето едва-що беше изгряло, когато в лагера се втурнаха в галоп съгледвачи и с викове известиха, че имперската армия в боен ред напредва към тях сред облак прах и се разполага за битка. Отначало предводителите на франките решиха, че това са само маневри и тръгнаха към покрайнините на Родосто, където намериха пътя си преграден от военни отряди. Виконт дьо Беарн извика Юг и Годфроа на импровизиран съвет близо до малка горичка. Претенциите им бяха посрещнати от византийските отряди със залп от стрели. Ясно беше, че гърците искат да се бият, а франките можеха само да седят и да чакат. Елеонор затвори очи и задряма. След угощението от предната нощ вече не беше гладна, затова пък беше жадна, уморена и леко замаяна, а и ставите я боляха. За миг дори се усъмни дали пък слуховете, които се ширеха из лагера не бяха далеч от истината. Дали не бяха нещо сгрешили? Трябваше ли наистина да се отправят на път? Наистина ли се бяха посветили на Божието дело?