Големите сеньори залагаха владенията си, даряваха доходите си на кръста, молеха за опрощение на греховете си и приемаха парите, предлагани им от добрите братя от ордена на свети Бенедикт, за да превърнат палешниците на ралата в мечове, а сърповете в копия. Съпрузите даваха обети за вярност на своите съпруги, заклеваха се да не предадат своя род, изказваха последната си воля и съставяха завещания. Йерусалим ги чакаше! Гробът Господен ги зовеше! Воините на Господ щяха да го освободят от властта на турците. Deus vult! Така иска Бог! Викът отекваше като призив на тръба из земите на франките. Божията воля щеше да се изпълни! Имаше и друго, което ги примамваше. Кръстоносците мечтаеха и за изумруденозелени морета, за безкрайни владения и ширнали се летни поля, за коне със снежнобели гриви, за мраморни портици, за прескъпи дрехи от камлот[4], дамаска и брокат, за скъпоценни камъни, едри колкото гълъбови яйца, за топли, златни дни далеч, далеч от студения въздух на усойните гори или мрачните, обвити в мъгла лесове на западните земи. Надеждите се разгаряха неудържимо навсякъде из земите на франките. Гореща вяра, надежда и смирение пламтяха заедно с амбицията, алчността и изкушението. Божията воля трябваше да се изпълни в тези последни дни. Хората твърдяха, че Апокалипсисът е неизбежен, обхванати от изненадващ възторг пред Съдния ден, който щял да настъпи и никой нямало да може да го избегне. Всички трябваше да са готови за него!
Светът се беше преобърнал от предишната есен, когато мъглата обгръщаше и пълзеше над черните ниви, пусти след прибирането на жътвата. Сивите стени на Клермон се бяха превърнали в стени на светилище, привлякло духовници с къси наметки и благородници, понесли триъгълни флагове и хоругви[5] в червено, златно и снежнобяло, които плющяха на вятъра. На пурпурен подиум мъж с къдрава брада и рамене, приведени под чисто бял, извезан със злато палиум[6], предаде Божието послание. Папа Урбан II добави и своя призив.
— Обръщам се към вас, които сте тук — започна той със звънлив глас. — Известявам и онези, които не присъстват, че такава е волята на Христа. От границите на Йерусалим до Константинопол се носят потресаващи новини. Някакво племе се е появило от земите на персите: варвари, които нахлули в земите на християните на изток и ги прогонили от домовете им с огън и меч, а владенията им опустошили. Тези нашественици, турци и араби, са навлезли във Византия чак до Средиземно море и до Пролива на свети Георги[7]. Жестока рана е нанесена на Византийската империя. Допреди година империята беше наш защитник, сега тя бедства и се нуждае от помощ. Тези турци са отвели в своята страна със себе си много християни като пленници. Те са разрушили Божите храмове или ги използват за собствените си ритуали. Да ви разказвам ли още? Слушайте тогава: неверниците оскверняват олтарите с мръсотиите на телата си. Обрязват християни и разливат кръвта от обрязванията над нашите олтари или в светата утвар. Използват църквите ни, в които вече не може да се служи на нашия Бог, като конюшни за конете си. Така е, благочестивият народ вече не може да извършва богослужение в тези църкви. Само турците влизат в тях. Дори в този миг турците изтезават християни, връзват ги, пронизват ги с безчет стрели или ги карат да коленичат, навеждат главите им, за да могат техните воини да отсекат главите им с един-единствен замах на ятагана. Да споменавам ли насилването на жените? Да се говори за насилването е дори по-страшно, отколкото да се мълчи. Вие във Франция сте дочули слуховете за страданията отвъд границите на Иберия[8]! Може и да дойде време, когато сами на своя земя ще видите своите съпруги насилени и децата си отведени в робство.
— Помислете и за онези свои братя християни, които са прекосили моретата като поклонници. Носят ли пари, принуждават ги да плащат такси и налози пред всяка градска порта и на входовете на църквите. Обвинят ли ги в някакво престъпление, принудени са да откупват свободата си. Ами онези, които нямат друго освен обета си за лишения, тях какво ги чака? Претърсват ги. Разрязват и мазолите по петите им, за да проверят дали не са зашили нещо там. Дават им да пият отрова, за да си изповръщат и червата, та да се види дали няма погълнати монети. Много често направо разпарят стомасите им, като ги претърсват, вадят вътрешностите им и ги съсичат, за да видят дали няма нещо скрито в тях. Има ли някой, който може да остане безучастен към тези разкази? Това са наши братя по кръв, деца на Христа и синове на Църквата. На кого другиго да се падне дългът за възмездие и въздаване на правда, ако не на вас, които сте си извоювали такава слава с оръжие в ръка? Вие, които в душите си имате кураж, а в телата си сила, за да възпрете ръката, вдигнала се над вас.
6
Вълнена бяла лента с червен кръст на нея, която носят папата и висшите католически духовници. — Бел. прев.
7
Така западните моряци наричали Босфора през Средновековието, тъй като по пътя им през тези води се откривала гледка към манастира «Свети Георги» в Източна Византия. — Бел. прев.
8
Става дума за Иберийския полуостров, получил едно от имената си от древната народност «ибери», която го населявала. Между 711 и 718 година почти целия Иберийски полуостров е превзет от маврите. — Бел. прев.