— А коя е Вероника? — попита Елеонор. — Фюлше спомена това име.
— Жената, която избърсала лицето на Христос, докато го водели към Голгота. Според някои легенди, на Вероника дължим светия Убрус — плата, покривал лицето Божие в гробницата, както и плащаницата, в която повили тялото Му. Легендите казват, че тези светини трябва да се съхраняват от жена, на която се дава името «Вероника». Разгледа ли добре иконите в «Света София»? Видя ли колко си приличат изображенията върху различните икони, правени през различни векове? Вярвам, както вярват и Бедните братя, че всички те се основават на истинския образ на нашия Спасител, който сега е изчезнал, но ние ще го открием.
Юг замълча и Елеонор вдигна ръка.
— Спомена Възкресението, нали? Но нима то не е много повече от свещена реликва? Образите на Христа, които видяхме в «Света София», всичките ли са направени по подобие на истинския лик на Спасителя?
— Не е подобие, а истинско чудо — отвърна Юг. — Образът на Христос е пренесен върху плата по божествен начин — в доказателство, че Христос е страдал, но е и възкръснал. Тези реликви не са какво да е, а живи доказателства за нашата вяра.
— А Норбер и Алберик открили ли са доказателства за вярата си?
— Норбер получил достъп до множество скриптории и библиотеки в различни манастири. Заел се да проследи историята на тези свещени изображения. Преди около стотина години неколцина гръцки монаси — бежанци, установили свой култ близо до изоставената църква «Свети Бонифаций». Те почитали икона, която един ръкопис описвал като неръкотворен образ на нашия Господ Иисус Христос, отпечатан върху плащаница. Според друг документ, «Делата на свети апостол Юда»[43], Иисус избърсал лицето си с кърпа, сгъната на четири и върху нея се отпечатал образът му. Най-важното, папа Стефан II написал проповед преди около триста години, в която описвал известната кърпа. — Юг притвори очи и си припомни редовете — «Чудо е да видиш или чуеш за подобно нещо, божествения образ на Иисус и царствените очертания на тялото Му в цял ръст били по чуден начин отбелязани. За онези, които никога не са имали възможност да видят Неговия земен лик, могат да го сторят, понеже той се е отпечатал на ленен плат» — отвори очи. — Нима не разбираш, Елеонор — образът на Христос, така както е изглеждал?
Елеонор се обърна към Теодор.
— Ти вярваш ли в тези неща?
— С цялото си сърце, сестро. Аз също искам да намеря нещо, което още да укрепи вярата ми.
— Не спомена ли опасности?
— И името, с което се наричат, е Легион — отвърна Годфроа, приведен над масата. — Елеонор, виждали сме какво се случва из нашите немноголюдни общности. Издигнати са църкви, манастири и абатства и там всички ламтят за собствени реликви. Представяш ли си какво би станало, ако реликвите, за които говорим, бъдат изнесени на пазара, за да бъдат продадени на най-висока цена? Ще струват цяло състояние, истинско кралско съкровище. Не знаем много за Анстрита. Тя се страхуваше да довери на Норбер и Алберик цялата истина, но има вероятност нейният полубрат да е известен с прозвището Магьосника — по името на Симон Влъхва, магьосникът, който се опитал да купи божествените дарби на свети Петър и бил наказан за греховете си. Този Магьосник се спотайва. Търгува с реликви, както касапинът търгува с парчета месо. Градски управници са го наемали, за да им осигури на всяка цена реликви — по честен или нечестен път, обикновено по втория. Според нас, макар да нямаме много доказателства, тъкмо Магьосника е маскираният конник, който насъскал селяните срещу Анстрита и така й затворил устата веднъж завинаги, а после претърсил вещите й. Вероятно е търсел картата, която ни даде. Магьосника направил опит да открадне тялото на свети Модалд от църквата «Свети Симфроний» в Трир, но не успял, защото тялото на светеца започнало да кърви. Друг път обаче начинанията му успявали: отмъкнал тялото на свети Санктус от църквата в Мо и тялото на свети Николай от Мир и ги продал в град Бари.