— Кой е той? Къде е?
— Не знаем. Може и да е един от нас, но във всеки случай — Юг посочи парчето пергамент — той живо ще се заинтересува от това. Може пък — той сви рамене — да е член на Просителите. Ако е така, и занапред ще си имаме главоболия с това сборище.
— Те вече призовават за кървава разправа с нас — бързо добави Теодор, — искат хората ни да бъдат избити.
— Насилници и убийци — тросна се Елеонор. — Граф Реймон напълно одобри стореното от Юг.
— Дано и Бог да го е одобрил — отвърна уморено Юг. — Трябва да държим Просителите под око. В края на краищата нашата цел са реликвите от Страстите Христови. Елеонор, изчакахме досега, за да ти кажем истината, понеже, ако го бяхме сторили по-рано, можеше да се окаже опасно за теб. Магьосника е готов да се нахвърли на всеки посветен, а сега и ти си от посветените. Опасностите, както каза Годфроа, са неизброими. Алберик и Норбер са предани слуги на Бедните братя, но са следвани по петите от куп неприятности. — Юг тръгна към прозореца, после се запъти към вратата. Отвори я, затвори я и се върна на масата. — Всички знаем проповедта на Светия отец в Клермон, но тя не разкрива цялата истина на положението ни. Алберик и Норбер са наши учители. Те също са прекарали години с учители, които са ги посветили в исляма, хора, които хранят също толкова твърда вяра, колкото е и нашата. Те също имат своите правила и закони. И те считат Йерусалим за свещено място. Наричат Купола на скалата «харам», почитано място. Според тяхната вяра великият пророк Мохамед заспал, докато се молел в своя дом в Мека и бил събуден от архангел Михаил, яхнал крилат кон на име Ал Бурак и бил отведен на «най-далечното място» — Купола на скалата. Оттам пророкът се качил на небето, за да се моли заедно с Авраам, Мойсей, Иисус и останалите големи пророци, както и да получи последните наставления за своето учение.
— Храмовият хълм е свещено място за всички религии — поде на свой ред историята Теодор — и затова фанатиците са така привлечени от него, били те франки, мюсюлмани или евреи. Една група мюсюлмани, секта еретици, нарекли себе си «федаини» — «преданите» — си е присвоила задължението да пази Купола на храма и всичките му тайни. Федаините са убийци. Обличат се в бяло, с кървавочервен пояс и сандали. Всеки от тях носи със себе си два дълги извити ножа. Отговарят само пред своя водач, шейх Ал Джехал. Останалите мюсюлмани се страхуват от тях и ги мразят. Считат ги за еретици, понеже, след като са пили вино, смесено с опиум, нападат онези, които им се противопоставят или всеки, когото считат за свой враг.
Юг затърси кесията си и извади свитък пергамент.
— Алберик и Норбер трябвало да бягат от Йерусалим. Издирването на тайните помещения събудило подозрения сред федаините. Една сутрин се събудили и открили нож, забит в единия стълб на леглото със свитък, на който било изписано предупреждение.
Юг разви парче пергамент и прочете съдържанието му:
Онова, което притежаваш, накрая ще ти се изплъзне и ще се върне при нас.
Знай, че те наблюдаваме и ще те следим отблизо, докато не си уредим сметките.
Знай, че ние се вмъкваме и измъкваме, когато пожелаем.
Знай, че няма начин да ни се изплъзнеш или да ни избягаш.
Юг хвърли пергамента на масата. Елеонор го взе и внимателно разгледа предупреждението. Бележката бе написана на нормански френски, със съвършено оформен почерк.
— Това ли са им оставили? — попита тя. — Набелязали са ги за убийство?
— Получили са нещо подобно — отвърна Теодор, — но това — той посочи пергамента — беше предназначено за нас.
Наведе се под масата и развърза връзките на кошовете, които обикновено носеше преметнати през рамо, после измъкна два дълги извити ножа, привързани един за друг с кървавочервена връв.
— Ние сме — подхвана напевно Юг, сякаш започваше молитва — Бедните братя от Храма. По Божията воля, ще превземем Йерусалим и съкровищата, които той пази. Ще бъдем братство, ревностно в службата си към нашия Господ, посветили се на опазването на името Му и на възвисяване величието на Неговите страдания. Не искаме да проливаме кръвта на евреи или на мюсюлмани, но ще следваме своето откровение, защото, както е казано в «Притчи Соломонови»: «Без откровение свише народът е необуздан.»