— Deus vult! — ревна гръмогласно той. — Deus vult!
Възгласът беше подет от ескорта му — победен вик на възхвала. Сякаш в отговор на този възглас камбаните на базиликата екнаха. По прозорците се показаха светлини. Вратите се отвориха. Хората се струпаха на площада, за да видят тези тъмни ангели, яхнали коне, които бяха донесли освобождение на родното място на Христос. Двойните порти на базиликата се отвориха и старият патриарх на града, съпровождан от две страни от маронитски монаси с кръстове и вощеници в ръце, излезе, за да ги посрещне, а камбаните звъняха още по-гласовито.
Танкред поведе рицарите си през площада. Елеонор слезе от коня и ръка за ръка с Теодор последва останалите през вратата навътре към подобния на пещера студен кораб на църквата, изпълнена с благоуханието на тамяна и осветена от горящи восъчни свещи. Франките коленичиха, отслужена беше утринна литургия и после се оттеглиха, но не и преди Танкред да забие знамето си над базиликата. Остави и десет рицари, за да е сигурен, че то ще остане там. На Елеонор й се струваше, че сънува. Студът, тежката езда и онзи дълъг, мрачен неф с покрит с мозайка под, иконите, мозайките и стенописите… Беше преминала през града, в който се бе родил Христос, а сега яздеха през тясна клисура между потънали в сенки възвишения на път за Йерусалим. Тъкмо когато небето изсветля, стигнаха до едно плато. Минаха в галоп покрай маслинени горички, пасища и ниви. На единия край на платото конниците слязоха от конете си, хванали юздите им в ръка и зашепнаха един на друг: «Йерусалим! Йерусалим!». Зад гърбовете им слънцето изгряваше. Теодор и Елеонор отидоха до ръба на платото. Надолу хълмът се спускаше стръмно. В подножието му имаше църквица, а след нея започваше дълбок, гол пролом. В другия край на пролома се издигаше задната част на градските стени, в които сякаш нямаше порти. Над стените сияеше купол, а малко по-нататък от него четвъртита, бяла сграда блестеше на лъчите на изгряващото слънце.
— Йерусалим! — прошепна Теодор.
Елеонор продължаваше да се взира мълчаливо. Нямаше нито злато, нито скъпоценни камъни! Не прозвуча ангелска тръба, нито пък се разнесе ангелска песен от небето! Нищо друго нямаше освен здрава зидария. Разнесе се вик и я накара да трепне. Тя се обърна, за да види накъде сочат останалите. В далечината, покрай широкия път, който водеше към града, тя съгледа блясък от доспехи и оръжия, веещи се разноцветни знамена. Авангардът на Божията армия! Юг изкрещя победоносно. Несъмнено братството от «Дверите на Храма» беше начело. Армията започваше обсадата на Йерусалим.
Франките разположиха лагера си пред Свещения град на 7 юни, в 1099 лето от рождението на нашия Спасител. Танкред и братството на Храма незабавно претърсиха околните хълмове, докато другите водачи решаваха какво да предприемат. Ожесточените спорове се проточиха с дни. Юг и Годфроа предаваха споровете на своите последователи. Елеонор, придружена от Теодор и група въоръжени ездачи, огледа отвън Свещения град, в който — по всичко личеше — продължаваше да цари спокойствие, но всички бяха нащрек. Йерусалимският управител, египтянинът Ифтикар, командваше гарнизон от турци и сарацини, наброяващ двайсет хиляди души. Разполагаше и с отряд елитни египетски бойци и почти пет хиляди души от най-добрата египетска конница. Градът, както научиха франките от някои шпиони, беше добре снабден с храна и имаше достатъчно подземни водохранилища и водоизточници. Франките нямаха такъв късмет. Ифтикар беше опожарил земята около Йерусалим, заграбил или избил добитъка и опразнил житниците. Нещо по-лошо — той беше отровил или разрушил всички кладенци, водохранилища и потоци извън стените на града. В средата на лятото пустото поле наоколо вече беше изпепелено от слънцето. Единственият източник на годна за пиене вода се оказваше езерото Силоам на юг от града, близо до входа към долината Кедрон в подножието на планината Сион. Езерцето Силоам се пълнеше за три дни и попадаше в обсега на умелите стрелци от защитната стена.
Още по време на обиколката с кон около градските стени Елеонор бе обзета от дълбоко отчаяние. Слънцето беше неумолимо, по протежението на защитната стена се виждаха просветването на доспехите и блестящите железни купи на катапултите и балистите. Черен дим се виеше от безброй гърнета и котли, а острата воня на сяра, вар и врял катран се носеше, примесена с прах, по вятъра. Портите и страничните врати бяха зазидани с тухли, назъбените стени бяха подсилени. Йерусалим не беше никакъв небесен град, а могъща, мрачна крепост, готова за отбрана.